«Зито»

591


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Четирибуквено, двусложно, резливо, тънко като шиш, мълвяно, кряскано тревожно ти вред в ушите ми звучиш. Как гордо въздуха разтресе ти, щом напуснахме Бургас, и „Нилос“ плавно ни понесе към въжделената Елас! Когато бунта на червата смути тревожно моя дух, пак теб — спасително в бедата, над морските вълни аз чух. На Дарданелите заспали смутихме с теб покоя лек, и пак от теб скалите бяли стозвучен пратиха ни ек. Край Лесбос, с чаша във ръката, сред рой ухилени глави, аз видех Дафнис в далнината на Хлоя „Зито“ да мълви. В Пирея слисахме тълпите, но не със своя бесен вик — а с туй, че викахме те, Зито, на чисто елински език. … И ако ти със нас не беше в Атина, Зито, Господ знай, какъв ли неочакван щеше приемът ни да вземе край. Защото кой ли с жарки чувства без теб би нейде реч държал за древногръцките изкуства и всебалкански идеал? И кой без тебе, Зито свято, би видел славния Партенон, би смукал в „Сплендид“ рацинато и спал безплатно в „Аполон“? Нима без теб не бих се вглеждал в две черни хубави очи, в ума си стихове нареждал, пиян от винните лучи? Та кой би спомнил за Сократа, та кой би губил своя глас, ако в скръбта на веселбата не беше ти навред при нас? Ех, Зито, Зито, дума сладка, ех, Зито, пълно с благодат, отде-наде ти в толкоз кратко вековний враг превърна в брат? Коя бе таз вълшебна сила, що вля в теб светлий елексир, та триста Ганьовци опила, им даде толкоз келепир? Че ето на, и тук, в София, пак ти душите осени, да спомнят чудната магия на чудните атински дни! И може би таз нощ честито мнозина морни, като спят, в съня си тих дочуват „Зито!“ и чаши шумно да звънтят. А утре не един ще дири пак някой „Сплендид“ — земен рай, че Ганьо харно туй намира — на чужда сметка да гуляй. Уви, напразно! Ще догаря той, за „гуляйчец“ настървен, и безутешно ще повтаря: „Не е Великден всеки ден!“ Четирибуквено, двусложно — символ на десет златни дни, ту миловидно, ту тревожно о, Зито, Зито, престани!

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-09 20:00:00

Комментарии к книге «Зито», Димчо Дебелянов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства