«Тютюн»

5740

Описание

Митарствата на романа „Тютюн“ в лабиринта на „корективната критика“ Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ (в. „Литературен фронт“), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“. След още една година излиза „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите. Публикацията на романа „Тютюн“ през 1951 г. е литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около публикуваната творба се оформят дискусии, предизвикани са отзиви, мнения, рецензии. За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа — заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността и паметта на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено...



1 страница из 717
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ПЪРВА ЧАСТ I

Гроздоберът беше към края си.

От малките вили и кирпичените постройки сред лозята се разнасяха ту задружни песни, бързи и жизнерадостни като хоро, ту самотни и провлечени гласове на един само певец, наситени с печал, която се издигаше към синьото небе. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра, а жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно под тежината на изобилния плод. По песъчливата и рохкава почва между дънерите сновяха с кошници гроздоберците — повечето млади хора. Те се смееха весело и се закачаха помежду си. Отвреме-навреме прекаляваха и биваха нахоквани от по-старите. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибарено-жълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха грижливо в плитки сандъчета, за да го поставят после в трици, които щяха да го запазят до късна есен. Когато се събираха около каците или сядаха да закусят, те започваха да се замерват със зърна, виковете им ставаха някак лудешки, а закачките — горестни и настойчиви, защото знаеха, че това опиянение от слънце, любов и сладък плод щеше да трае само няколко дни.

Ирина — дъщерята на Чакъра, старши стражар от околийското управление, известен на целия град, също вземаше участие във веселието. Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей-така, от ексцентричност, само за да погледа гроздобера, но не и да работи и през всичкото време въртеше около показалеца си кордона на кучето от вълча порода, с което ходеше навсякъде. Той беше син на народен представител и спадаше към първенците на града. Но той не й хареса, защото шегите му бяха много смели. Стори й се, че той не би разсмивал по тоя начин едно момиче от своята среда. Оскърбена малко и потисната от собственото си държане — не трябваше да се смее на остротите му толкова високо — тя реши да си отиде в къщи. Взе една кошница с десертно грозде и незабелязано от никого се отдалечи от лозето, без да се обади дори на братовчеда си Динко — едно селско момче с шаячни дрехи и цървули, на което Чакъра даваше малко скъпернически безплатна храна и квартира, за да учи в гимназията. Срещу това роднинско благодеяние Чакъра го използваше през лятото за полската работа в лозето и тютюневата си нива.

Комментарии к книге «Тютюн», Димитр Димов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства