«Мостът на Бетелгейзе»

И никога да не се забравя за Бруклинския лгоспг, продаден от нюйоркски мошеници на дошлия в огромния град простодушен селянин.

Кажи им, Албарес, стари приятелю; ти знаеш как да говориш с тях. Искам само да схванат същността на проблема — с всички възможни последствия и усложнения.

Ако ги заболи, просто ги остави да покрещят от болка. Използвай думи, които ти харесваш, но си свърши работата както трябва и докрай.

Можеш да започнеш с деня, когато чуждопланетният космически кораб се приземи в околностите на Балтимор1. Нали ти става зле, като си помислиш как въобще не можахме да се досетим за нищо, а Алварес? Кацнаха на три крачки от купола на Капитолия, където заседават нашите конгресмени, а ние сметнахме, че това е просто щастлива случайност…

Обясни им защо си въобразявахме, че сме извадили голям късмет. Разкажи за тайнствеността, с която бе обградено всичко по тази причина; за това как фермерът, съобщил новината, беше задържан в специална затворническа килия; как кордон от подбрани служители на военната полиция само след няколко часа обгради и изолира пет квадратни мили, като ги обяви за зона на извънредно произшествие; как Конгресът беше свикан на закрито съвещание и как за случилото се във вестниците не се появи нито ред.

Кажи им защо са поискали консултация от Троусън, моя стар професор по социология, след като станало ясно какъв е проблемът. Как той премигнал пред заобиколилите го висши офицери и дипломати и накрая им дал очаквания отговор.

Неговият отговор ги насочил към мене.

Как след това аз, заедно с целия ми персонал бяхме измъкнати от авиационния отряд на Федералното бюро за разследване, от нашите нюйоркски канцеларии, където кротко си припечелвахме нашите долари, а после директно като с въздушна поща бяхме доставени в Балтимор. Съвсем честно, Алварес, дори след като Троусън ми обясни ситуацията, не можах да преодолея напълно раздразнението си. Правителствените тайни винаги са ме карали да се чувствам неудобно.