„Той командир ми бе И обичах го аз. Но предаде ме той и убих го аз.“
Из „Песен на шипоносеца“Слънцето не можеше да пропусне и да не се издигне над хълма Кентъки, а Кайл Арнам — да не се събуди. Денят щеше да продължи единадесет часа и четиридесет минути. Кайл стана, облече се и отиде да оседлае сивия скопен кон и белия жребец. Той яхна жребеца и застави първоначалната дива ярост да напусне извитата му белоснежна шия. Поведе двата коня обратно и ги завърза пред кухненската врата. След това влезе вътре да закуси.
До чинията му с бекон и пържени яйца лежеше съобщението, пристигнало преди седмица. Жена му Тина стоеше до дъската за хляб, обърната с гръб към него. Той седна, започна да яде и докато се хранеше, препрочиташе писмото.
„…Принцът ще пътува инкогнито под една от фамилните си титли — Граф на Северен Сириус, и не бива да се обръщате към него с «Ваше величество». Наричайте го «господарю».“
— Защо именно ти? — попита Тина.
Той вдигна глава и видя, че тя продължаваше да стои с гръб към него.
— Тина — каза той.
— Защо?
— Моите предци са били телохранители на неговите — още по времето, когато са се водели войните с иноземците. Казвал съм ти го неведнъж. Дедите ми често са спасявали живота на неговите при внезапни нападения: току се появи изневиделица прехващач от Рекк пред самия флагмански кораб, за да му прегради пътя, и тогава дори на един император му се налага да защитава живота си в ръкопашен бой.
— Чуждоземните рекки отдавна са мъртви, а императорът притежава стотици други светове! Защо синът му не направи обиколката си из тях? Защо е нужно да идва на Земята… и при теб?
— Има само една Земя.
— И само един Кайл, не е ли тъй?
Той въздъхна сподавено и се отказа да спори. След като майка му почина, Кайл беше отгледан от баща си и чичо си… и в спор с Тина винаги се чувстваше безпомощен. Той стана от масата, отиде при нея и постави длани на кръста й. Нежно се опита да я обърне с лице към себе си. Но тя се опъна.
Кайл отново въздъхна и се отправи към оръжейния шкаф. Извади зареден едрокалибрен пистолет, вмъкна го в къс кобур и закачи кобура на колана си, от лявата страна на токата, под долния край на кожената си куртка. После избра кинжал с тъмна дръжка и 6-инчово острие и се наведе, за да го плъзне в ножницата, скрита в кончова на ботуша му. Оправи крачола на панталона си и се изправи.
Комментарии к книге «Наричай го „господарю“», Николова
Всего 0 комментариев