«Колието на кралицата»

3795

Описание

През 1785 г. във френския двор избухва един от най-острите скандали на епохата — аферата с колието на кралицата. Кралица Мария-Антоанета отказва да приеме предложеното й от Луи XVI диамантено колие с мотива, че предпочита парите да отидат в полза на кралската флота. Решението й е посрещнато с радост от френския народ, но не и от отхвърлената аристократка Жана дьо Валоа, графиня Дьо ла Мот. Заедно с влюбения в кралицата кардинал Дьо Роан тя замисля пъклен план, който става повод за изригване на народното недоволство, довело до щурма на Бастилията. Александър Дюма, вдъхновен от любовната история, описва аферата като масонски заговор за дискредитиране на монархията. В него е замесен и Жозеф Балзамо, известен вече под името граф Калиостро. Романтизъм Теория на конспирацията



1 страница из 589
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
1.Един стар благородник и един стар метр д’отел

Към началото на месец април 1784 година около три часа и петнадесет минути следобед старият маршал Дьо Ришельо, наш стар познат, си боядиса веждите с ароматизирана багра, отблъсна с ръка огледалото, придържано от камериера му — приемник, но не и заместник на предания Рафте, и поклащайки глава по свойствен само нему начин, каза:

— Хайде, така съм добре.

Стана от канапето и отупа с младежки жест прашинките бяла пудра, разхвърчали се от перуката по кюлотите1 му от небесносиньо кадифе. После, като обиколи два-три пъти будоара си, изпъна крак:

— Метр д’отел!

Пет минути по-късно метр д’отелът се яви в официално облекло.

— Господине, предполагам, че сте ми подготвили добър обяд?

— Но, разбира се, монсеньор.

— Накарах да ви поверят списъка на гостите, нали?

— И аз вярно запомних броя им, монсеньор. Девет куверта. Не е ли така?

— Има куверт… и куверт, господине!

— Да, монсеньор, но…

Маршалът прекъсна метр д’отела с леко нетърпение, смекчено от величествения жест:

— „Но“ не е никакъв отговор, господине, и всеки път когато чувам думата „но“, а аз съм я чувал много пъти в течение на осемдесет и осем години, разбирам, че предшества някоя глупост.

— Монсеньор!

— Първо: в колко часа ще трябва да обядвам?

— Монсеньор, гражданите обядват в два часа, съдийското съсловие — в три часа, благородниците — в четири.

— А аз, господине?

— Днес монсеньор ще обядва в пет, като краля.

— А защо като краля?

— Защото в списъка, който имах честта да получа по нареждане на монсеньор, е споменато името на един крал.

— Съвсем не, господине, лъжете се, сътрапезниците ми днес са само обикновени благородници.

— Без съмнение монсеньор благоволява да се пошегува с покорния си слуга и аз му благодаря за честта, която ми оказва. Но господин граф Дьо Хага, който е един от сътрапезниците на монсеньор…

— Е, та?

— Ами граф Дьо Хага е крал.

— Не познавам крал, който да се именува така.

— Тогава нека монсеньор ме извини — каза метр д’отелът, покланяйки се, — но аз мислех…

Комментарии к книге «Колието на кралицата», Делибашева

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства