«Пратка»

Найден тъкмо си допиваше кафето и беше забил очи в една статия от последния брой на в. Сега, когато някой звънна на вратата. Отвори и видя пощальон, държащ кашон в ръката си. Пощальонът леко се поклони и попита.

— Извинете за безпокойството, вие ли сте г-н Стоянов?

— Кой Стоянов търсите? — винаги питаше за малкото име, когато се обръщаха към него на фамилия, защото Стоянови много, но Найден е само един.

— Найден Стоянов. — поясни пощальонът.

— Аз съм. — изпъчи снага Найден — имате нещо за мен.

— Да, имаме за вас ето тази пратка — каза пощальонът и му подаде кашона. — Моля ви, подпишете тук, че сте я получили.

— Казано честно — мъчеше се да си спомни, дали някой не му се беше обадил да очаква подобно нещо, но не се сети — не очаквам никаква пратка, но щом е написано моето име, значи е за мен. — каза Найден и показа с жест на пощальона, че може да си върви. Погледна пощенския формуляр. Наистина там стоеше неговото име.