«Формула на живота»

— Ще ми помогнеш ли? — запита тя, като му хвърли бърз и многозначителен поглед. — Няма да успея… в това състояние.

Тя погали корема си. Състоянието си, за което намекна, беше бременна в седмия месец.

Джак се стрелна към домакинския шкаф и с нежно движения я отстрани от пътя си.

— По-добре седни, скъпа — кимна й той и се наведе. Двете му силни ръце, с навити до лактите ръкави, сграбчиха обемистата алуминиева тенджера и я поставиха на намиращата се на пет метра маса в трапезарията.

Пот изби по челото му. Тенджерата беше гореща. Много гореща, въпреки изолиращия слой, покриващ повърхността й. Нагревателните плочи, произвеждани през 26 век, се различаваха коренно от прамоделите през миналите столетия. Поне в максимума на температурата си.

Самият той ненавиждаше инфра-печките и ултра-фурните, които в апартамента му на 418 етаж в една от мегакулите, разположена в централната част на Ню Йорк, бяха цели две. Благодарение на тъща му. Сега тя седеше от дясната страна на масата и наблюдаваше суетнята му около проклетата тенджера, която им подари, когато разбра, че ще става баба.

Ха! Тенджера!

Джак Лемън плъзна поглед от върха на полуобгорелите си пръсти към миловидната усмивка, която бе застинала върху лицето на Катрин.

Катрин Лемън! Ах, тази й усмивка, която събуждаше всички животински страсти у него! Прииска му се да я сграбчи в лапите си и да… хм. Пардон. Тъщата беше тук. Внезапно надигналият се в него порив се поохлади, когато погледна към неизменно намръщената й мутра.

— Джак, да не искаш да ни умориш от глад? — извиси укоризнено глас тя, като направи толкова свойствения й жест на нетърпение, примесено със снизходителност, който винаги го вбесяваше.

Той се усмихна лицемерно и се направи на смутен.

— О, извинявай! — После я жегна: — Лора!

Лора Макгал усети иронията в тона му и с нотка на възмущение тутакси реагира ядно:

— Отново показваш неуважение, Джак! Знаеш, че не обичам непочтителните подмятания! Мислех, че поне тази вечер, когато сме се събрали да решим съдбата на внука ми, ще запазиш благоприличие!

Джак отвори уста, но лекият ритник по десния му крак от страна на жена му, го накара да преглътне да преглътне не особено благоприятния отговор, който напираше на устните му. Затова само кимна на Катрин и отвърна с престорена примирителност:

— Извинявай, мамо. Не исках да те засегна.