«Лъвската грива ((разказва Шерлок Холмс))»

Тази много странна история стана през лятото на 1907 година. Тогава аз живеех в една малка вила близо до морето. Моят живот беше много спокоен. Готвачът ми и аз бяхме единствените обитатели на къщата и градината. Ние нямахме посетители освен моя добър приятел д-р Уотсън, идващ често да ме види. На половин миля от моята вила се намираше училището „Гейбъл“, където Харолд Стакхърдс — директорът, и другите учители приемаха студенти и ги подготвяха за различни професии. Между Стакхърдс и мен съществуваха дружески отношения и той беше само стар съсед, който някога ме посещаваше вкъщи.

Един ден на края на юли се появи страшна буря. Вятърът беше много силен и вълните се издигаха високо в подножието на скалите. Валеше цял ден, но вечерта вятърът стихна. Следващата сутрин времето отново беше хубаво. Морето беше спокойно. Беше отлив, но имаше вълни в дълбоката лагуна под скалите. Невъзможно бе да се седи вкъщи в такава хубава сутрин и аз реших да направя една разходка по пътеката, която минаваше край брега. На малко разстояние от скалите ме догони Харолд Стакхърдс.

— Какво утро, г-н Холмс! — извика той, махайки ръце във възбуда.

— Много хубаво! — отговорих аз. — Виждам, че отивате да се къпете, нали?

— Да, Макферсън отиде да се разхожда под брега преди 15 минути и аз отивам да се присъединя към него.

Макферсън беше един от учителите. Той беше млад и много добър плувец независимо от това, че страдаше от слабо сърце.

— Аз ще дойда с теб! — казах аз.

Ние продължихме нататък и внезапно Стакхърдс извика:

— Тук е бил Макферсън!

— Какво се е случило с него? — с изненада извиках аз. — Той се е движел като пиян.

Младият учител, който се беше появил като подлудял на няколко крачки по пътеката, внезапно вдигна ръка и с един ужасен вик падна по лице. Ние стремително се втурнахме и го обърнахме по гръб. Той се стараеше да каже нещо но ние не можахме да го разберем. Най-после той се полуповдигна от земята и отрони няколко думи много неясно.

„Лъвовата грива“ — ето всичко, което можахме да разберем.

Миг по-късно той беше мъртъв. Стакхърдс стоеше до него вцепенен от ужас, но аз не загубих време и бързо се наведох надолу, за да видя тялото на бедния млад мъж. Той беше облечен само с едно сако и панталони и имаше една монета в обувките на неговите крака.