«Монополът на модата»

А сега седни и си почини. След секунди ще влезе продавачът и ще ти обясни, че твоят телевизор е извън модата и ти непременно трябва да си купиш от новия модел. За няколко минути ще се уговориш с него за кредита, ще уредиш да вземат стария ти телевизор срещу десет процента от стойността на новия и ще си кажеш: „Наистина, използувах го цяла сутрин — стига толкова.“ Включвайки новия телевизор, ще забележиш, че модата от обяд вече е отстъпила място на модата от два часа следобед и ако излезеш на улицата с някоя от своите стари, от модата за един часа и двадесет и пет минути след пладне вратовръзки, ще те посрещне градушка от оскърбления. За да избегнеш това, но да се уговориш все пак за нов кредит, ще бъдеш принуден да се обадиш в магазина и ще се опиташ да предложиш колата си като гаранция за платежоспособност. Компютърът на магазина ще установи, че колата ти е вчерашен модел и затова е негодна за гаранция. Тогава остава само да се обадиш на директора на магазина и да научиш за новите, тазсутрешни модели. Директорът ще те попита защо се обаждаш от остарял телефонен апарат и ти ще му отговориш, че е така, но тъй като вече половин час нямаш възможност да излезеш на улицата, затова не можеш да си подмениш мебелите. Остава само да се обадиш в Кредитния Департамент, който ще се съгласи да приеме излезлите от мода мебели за сметка на един процент от стойността на новите, при условие че писмено се задължиш да вземеш при същите условия в два часа след пладне нови мебели по избор: моделите от десет часа, единадесет, дванадесет, един, два или три часа и половина. Мебелите за последния час са най-модерни и затова са два пъти по-скъпи от другите гарнитури, и напълно си струват парите. Бързо съобразяваш, че ще успееш да се обадиш да дойдат да ти сменят хладилника и камерата, но проклетият остарял телефон не работи и квартирата с всяка минута става все по-негостоприемна и по-мрачна. Накрая разбираш, че това става поради неудържимата смяна на стиловете, и постепенно те обзема паника. Каква полза, че с трескава бързина сваляш старата си вратовръзка и изгаряш старите, вчерашни дрехи, мебели и други вече остарели вещи, купени днес преди един час. Дори пепелта излъчва тяхната непоправима овехтялост, излъчва ужаса, от който ще се спасиш само когато в четири часа ще се върнат вкъщи жена ти и децата, натоварени с нови дрехи и нови играчки, а след тях нов автомобил, нов телефонен апарат, нови мебели, нов телевизор, нова кухненска гарнитура, всичките в гаранционен срок до пет часа, и нов инспектор със сълзящи очи, който, докато се промъква в квартирата ти, разкъсва кредитната ти книжка и съобщава, че си задлъжнял със заплатата си за сто години напред и ще се отправиш на безсрочна принудителна работа в подземията на Монопола на Модата.

Информация за текста

© Луис Брито Гарсия

© Александър Кючуков, превод от португалски

Сканиране и разпознаване: Николай

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-05-23 18:00:00