«Умницата Грета»

Имало една готвачка на име Грета. Тя носела обувки с червени токове и като излизала с тях, фръцкала се весело насам-натам и си мислела: „Ама че хубава мома съм!“. А щом се върнела вкъщи, още й било толкова весело на душата, че пийвала глътка вино. А тъй като виното събужда желание за ядене, почвала да опитва най-хубавите ястия и опитвала, докато усетела, че е сита. И си казвала:

— Всяка готвачка трябва да знае вкуса на гозбите си.

Веднъж господарят й рекъл:

— Грета, довечера ще имам гост. Опечи две хубави пилета!

— Ще опека, господарю — отвърнала Грета.

Заклала тя пилетата, попарила ги, оскубала ги, набола ги на шиш и привечер ги сложила над жарта да се опекат. Почнали пилетата да се зачервяват и да омекват, но гостът все още го нямало.

Отишла Грета при господаря и му рекла:

— Ако гостът не дойде, ще трябва да сваля пилетата от жарта. Жалко, че няма да бъдат изядени скоро, докато се още толкова сочни.

Господарят рекъл:

— Ще изтичам да доведа госта.

Излязъл господарят, а Грета сложила настрана шиша с пилетата и си помислила: „Като стои човек дълго край огъня, започва да се поти и ожаднява. Кой ги знае кога ще дойдат! Докато още ги няма, ще сляза в избата да пийна една глътка.“

Изтичала по стълбата в избата, вдигнала една кана и рекла:

— Наздраве, Грета!

И отпила юнашки от каната.

— Вино сладко, гърло гладко; аз не искам, то само влиза — рекла тя след малко и пийнала още веднъж от каната.

Върнала се в кухнята, сложила пак пилетата над жарта, понамазала ги с масло и почнала весело да върти шиша. Запечените пилета ухаели много приятно, но Грета помислила, че може нещо да не им достига и трябва да се опитат. Понатиснала ги с пръст, после го облизала и рекла:

— Чудесни пилета. Срамота и грехота е, че няма да ги ядат веднага.

Изтичала до прозореца да види дали господарят й не се връща с госта, но никой не се мяркал. Върнала се при пилетата и си рекла:

— Едното крилце ще прегори, по-добре ще бъде да го изям.

Отрязала го, изяла го и много й се усладило. Като го изяла, сетила се, че трябва да откъсне и второто крилце, за да не забележи господарят, че нещо не е в ред.

След като изяла двете крилца, отишла пак до прозореца и надникнала навън, но не видяла господаря. „Кой знае дали изобщо ще дойдат! Сигурно са се отбили някъде“ — помислила тя. После си рекла: