«Враната»

1063


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Живяла някога една царица. Тя имала дъщеря, която била още съвсем малка и затова я носели на ръце. Веднъж момиченцето започнало да капризничи и понеже царицата не й отговаряла, то изобщо не можело да се успокои. Тогава майката загубила търпение (в това време около двореца летели врани), отворила прозореца и извикала:

— Ако можеше да се превърнеш във врана и да отлетиш, ще намеря спокойствие!

Още не изрекла тези думи и момиченцето се превърнало във врана. Тя отлетяла в тъмната гора и дълго време родителите й не знаели нищо за нея.

След време през гората минал един момък, чул вик и се спрял. Огледал се и видял враната, която била кацнала на едно дърво.

— Аз съм принцеса — казала тя, — но ме омагьосаха и само ти можеш да ме освободиш от магията.

— А какво трябва да направя? — попитал момъкът.

— В гората живее една старица — казала враната. — Отиди при нея, но няма да приемаш нищо за ядене и пиене, защото ще заспиш и няма да можеш да ме спасиш. Зад къщата на старицата се издига голяма кула, ще се качиш на кулата и ще ме чакаш. Три дни поред ще идвам с каляска точно в два часа. Първия път в каляската ще бъдат впрегнати бели жребци, втория — пепеляви, а третия — гарвановочерни. Ако си буден, ще успееш да ме освободиш от магията.

Момъкът се съгласил и се отправил към дома на старицата. Тя излязла да го посрещне и веднага му предложила вкусно ястие и напитка. Момъкът отказал да яде, но старицата така настойчиво го канела да отпие поне глътка, че той не можал да устои и отпил от чашата. После се качил на кулата. Скоро го налегнала умора и заспал дълбок сън. В два часа пристигнала враната с каляска, в която били впрегнати четири бели коня.

— Сигурна съм, че е заспал — казала тъжно тя и се качила на кулата. Видяла, че момъкът спи, разтърсила го силно, но напразно — той не се събудил.

На другия ден старицата отново му донесла храна и напитка, но той отказал. Ала тя не му давала покой, докато накрая той отпил една глътка. После се качил на кулата да чака враната. Около два часа почувствал такава умора, че не можал да издържи, легнал и заспал.

Точно в два часа враната пристигнала с каляска, в която били впрегнати пепеляви коне.

— Сигурна съм, че е заспал — казала тъжно тя. Качила се на кулата и го разтърсила силно, но той не се събудил.

Комментарии к книге «Враната», Якоб и Вильгельм Гримм

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства