«Златната гъска»

Имало един баща с троица сина; на най-малкия казвали Глупчо и всички го гледали отвисоко, подигравали му се и се отнасяли несправедливо към него, щом им паднело.

Наканил се веднъж големият син да отиде в гората, дърва да насече. Преди да тръгне, майката му дала чудесни топли милинки и шише вино, за да не е гладен и жаден.

Щом навлязъл в гората, срещнало го едно старо сиво човече, поздравило го с „Добра среща“ и рекло:

— Дай да хапна от милинките и да пийна глътка вино, много съм гладен и жаден.

Но умният син отвърнал:

— Ако ти дам от милинките и виното, за мене няма да остане нищо. Върви си из пътя!

Зарязал човечето и продължил пътя си.

Като почнал да сече едно дърво, не минало дълго време, ударил накриво и брадвата се забила в ръката му; трябвало да се върне у дома, за да го превържат. А това му дошло от сивото човече.

После в гората отишъл средният син. Майката дала и нему, както на големия, милинки и шише вино. Старото сиво човече срещнало и него и го помолило да хапне от милинките му и да пийне глътка вино от шишето му. Но и средният син рекъл:

— Ако дам на тебе, трябва да лиша себе си. Върви си из пътя!

Зарязал човечето и продължил пътя си.

Наказанието не закъсняло: след няколко удара по дървото брадвата отскочила и хласнала средния син по единия крак така, че трябвало да го занесат на ръце в къщи.

Тогава Глупчо рекъл:

— Татко, пусни веднъж и мене в гората да насека дърва!

Бащата отвърнал:

— Твоите братя си изпатиха лошо. Остави тая работа, не е за тебе!

Но Глупчо не спрял да го моли и накрая бащата рекъл:

— Хайде, върви! Дано, като си изпатиш, да поумнееш.

Дала му майката една питка, замесена с вода и опечена в пепелта, и шише прокиснала бира.

Като навлязъл в гората, срещнало го старото сиво човече, поздравило го и рекло:

— Дай да хапна от твоята питка и да пийна глътка бира от шишето, че много съм гладен и жаден.

Глупчо отвърнал:

— Моята питка е печена в пепел и бирата е прокиснала, но ако нямаш нищо против, да седнем и да хапнем.

Седнали на земята, но щом Глупчо извадил питката, тя се превърнала в чудесни милинки, а прокисналата бира — в чисто вино. Хапнали и пийнали, а после човечето рекло:

— Ти имаш добро сърце и с радост отделяш от своето за чужди, затова ще те даря с щастие. Отсечи хей онова старо дърво и ще намериш нещо в коренището му.

Издумало човечето тия думи и си отишло.