«Мръсният брат на дявола»

Живял някога беден войник. Той не можел вече да служи и нямало с какво да си изкарва прехраната. Дълго мислил как да излезе от това безрадостно положение, но нищо не могъл да измисли. Веднъж, когато отишъл в гората, на пътя му застанало едно малко човече. Това бил дяволът.

— Защо си така тъжен? — попитал той.

— Защото съм гладен и нямам пукната пара — отговорил войникът.

— Ако дойдеш с мен, ще имаш пари до края на живота си — казал дяволът. — Ще ми служиш седем години, а после отново ще бъдеш свободен човек. Само трябва да знаеш едно: нито ще се миеш, нито ще се решиш, нито ще се подстригваш, нито ще си режеш ноктите.

— Е, какво да се прави — въздъхнал войникът, — твоя воля. Както искаш, така ще направя.

Дяволът завел войника в ада и му наредил какво да прави. Трябвало да разпалва огъня под казаните, в които седели грешниците, да събира боклука — изобщо да се грижи за чистотата и реда. Ала не бивало да поглежда дори веднъж в някой от казаните.

— Добре, ще се постарая — съгласил се войникът. Дяволът тръгнал да скита по света, а в това време войникът се заловил за работа — разпалил огъня, събрал боклука и измил пода. Когато старият дявол се върнал и проверил дали всичко е наред, останал много доволен и пак тръгнал на път.

Щом останал сам, войникът се огледал наоколо. Видял, че върху огъня са наредени много казани и че нещо в тях ври и клокочи. Бил готов да си даде живота, само и само да надникне вътре, но дяволът му бил забранил най-строго да прави това. Накрая обаче не се стърпял, леко повдигнал капака на един от казаните, погледнал и какво да види — вътре седял неговият подпоручик.

— А, гълъбче, ето къде си попаднал! — извикал войникът. — Преди аз бях в ръцете ти, а сега ти си в моите.

И бързо затворил капака. После разпалил огъня и даже сложил още дърва. След това отишъл при друг казан, повдигнал капака и видял, че в него седи знаменосецът.

— Аха — извикал той, — значи и ти си тук! Преди аз бях в ръцете ти, а сега ти си в моите.

Захлупил казана и разпалил огъня. Но на войника му се искало да погледне в още един казан. Повдигнал капака и онемял от почуда — в него седял самият генерал.

— Аха, гълъбче, ето къде си попаднал! — възкликнал войникът. — Преди аз бях в ръцете ти, а сега ти си в моите.