«Синът на рибаря»

Имало едно време беден рибар. Живеел с жена си и сина си в малка хижа край една голяма река. Всяка сутрин отивал да лови риба, но от улова едва успявал да изхрани семейството си.

Една сутрин той както винаги отишъл на реката. Потръгнало му добре — на всяко хвърляне мрежата се пълнела с риба. Когато я изтеглил за последен път, в нея имало и малка златоперка. Рибарят бързо се върнал в хижата, пуснал рибката в едно котле с вода и казал на сина си:

— Занеси тази рибка в двореца, дай я на първия царски съветник и веднага се върни.

Синът на рибаря тръгнал веднага към двореца. Като стигнал, помолил да го пуснат вътре и докато чакал отговор, си мислел: „Защо пък да дам рибката на съветника? По-добре ще е да я дам на царя.“

В това време дошъл един придворен и го въвел в двореца. Синът на рибаря поискал да види царя. Дал му рибката златоперка, а той наредил да я пуснат в градината в езерото с фонтан. После царят заповядал на момчето да си върви.

Като се прибрал у дома, баща му го попитал:

— На кого даде рибката?

— На царя — отговорило момчето.

Рибарят се ядосал, но нищо не казал и отишъл да си върши работата.

На другия ден, когато царският съветник отишъл в градината, видял златната рибка и веднага се върнал в двореца.

— Откъде е тази златна рибка в нашето езеро? — попитал той царя.

Царят му разказал какво се е случило, а съветникът, обзет от завист и яд, решил да си отмъсти на рибаря.

— О, царю — казал той, — тази рибка е прекрасна, но тя трябва да си има другар, защото иначе ще умре. Заповядай на рибаря да ти донесе още една. Така и езерото ще стане още по-красиво.

Думите на съветника се харесали на царя и той решил да извика рибаря в двореца. Когато той пристигнал, царят му рекъл:

— Там, където си намерил тази рибка, ще намериш още една и ще ми я донесеш. Давам ти тридесет дни — ако не успееш дотогава, ще се простиш с живота си.

Рибарят навел глава и се прибрал у дома натъжен. Всеки ден отивал заедно със сина си на реката за риба. Минали двадесет и девет дни, ала в мрежата нито веднъж не се хванала златна рибка. На тридесетия ден двамата останали на реката до късно вечерта, но всичко било напразно. Хвърлили мрежата за последен път, уверени, че е дошъл последният им час, но като изтеглили мрежата, видели в нея златна рибка. Двамата не могли да повярват на очите си и от радост се разплакали и прегърнали. Щом се прибрали у дома, бащата казал на сина си: