Живяла някога една жена, която имала три дъщери. Голямата се казвала Едноочка, защото имала едно око по средата на челото; средната — Двуочка, защото имала две очи като всички други хора; малката — Триочка, защото имала три очи и третото й око се намирало също по средата на челото.
И тъй като Двуочка не се отличавала от всички други хора, сестрите и майка й не можели да я понасят. Все й натяквали:
— Ти с твоите две очи не стоиш по-горе от простия народ, ти не си от нашия род.
Блъскали я, подхвърляли й стари дрехи, давали й за ядене само остатъци, на всяка крачка й причинявали мъка.
Веднъж Двуочка трябвало да отиде на полето да пасе козата, но била много гладна, тъй като сестрите й дали съвсем малко храна. Седнала тя на един синор, заплакала и плакала така, че от очите й потекли две ручейчета.
Ала в мъката си случайно вдигнала очи и видяла пред себе си една жена, която я попитала:
— Защо плачеш, Двуочке?
Двуочка отвърнала:
— Как да не плача? Имам две очи като всички други хора, затова сестрите и майка ми не могат да ме търпят, блъскат ме от един ъгъл в друг, подхвърлят ми стари дрехи и за ядене ми дават само остатъци. Тази сутрин ми дадоха толкова малко, че още съм ужасно гладна.
А жената била орисница и й рекла:
— Двуочке, изтрий сълзите от лицето си и ще ти кажа нещо, след което вече никога няма да гладуваш. Само кажи на козата:
Ти хрупна си трева зелена,я изврещи сега за мене:„Момата вече огладня,сложи й, масичке, храна!“и в същия миг ще видиш пред себе си чудесно наредена масичка с най-отбрани ястия; ще можеш да ядеш, колкото искаш. А след като се наядеш и вече нямаш нужда от масичката, ще кажеш:
Добре си хапнах, честно слово,я изврещи сега отново:„Ти, масичке, си без цена,но прибери се настрана!“ —и в същия миг тя ще изчезне от очите ти.
Казала това орисницата и си отишла. А Двуочка си помислила: „Ще видя веднага дали е вярно онова, което ми каза тя, защото съм много гладна“. И рекла:
Ти хрупна си трева зелена,я изврещи сега за мене:„Момата вече огладня,сложи й, масичке, храна!“Още не изрекла докрая, и видяла пред себе си масичка, покрита с бяла покривка, а на нея имало чиния, нож, вилица и сребърна лъжица и били сложени най-отбрани, още топли ястия, от които се вдигала пара, като че токущо били донесени от кухнята.
Сипала си Двуочка и си хапнала добре, а като се наситила, казала, както я научила орисницата:
Добре си хапнах, честно слово,
Комментарии к книге «Едноочка, Двуочка и Триочка», Стоевски
Всего 0 комментариев