«Шестимата слуги»

Живяла някога една царица. Тя била вещица, ала дъщеря й била най-хубавата девойка на света. Много принцове, омаяни от хубостта й, идвали, за да поискат ръката й, но злата царица винаги поставяла някакво условие; който не успеел да го изпълни, заплащал с живота си. Веднъж един царски син чул за хубостта на девойката и казал на баща си:

— Пусни ме да отида да поискам ръката й.

— Никога — отговорил царят. — Отидеш ли там, ще намериш смъртта си.

Но от мъка принцът се разболял тежко и седем години никой не можал да го излекува. Като видял, че няма никаква надежда, баща му, с изпълнено от скръб сърце, казал:

— Върви, сине, и опитай щастието си! Не зная как иначе мога да ти помогна.

Като чул това, принцът веднага оздравял и весело тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до едно пусто поле. В далечината съзрял нещо, което приличало на голяма купа сено. Приближил се и видял, че това е коремът на човек, който лежи изтегнат на тревата. Като зърнал конника, дебелият човек станал и казал:

— Ако имаш нужда от слуга, вземи ме!

Царският син отговорил:

— Каква полза от такъв дебел човек?

— Охо — казал Дебелия, — това не е нищо. Ако се надуя, ще стана хиляда пъти по-дебел.

— Щом е така, може да ми потрябваш. Тръгвай с мен!

Тръгнали заедно и не след дълго видели човек, който лежал с ухо, долепено до земята.

— Какво правиш? — попитал царският син.

— Подслушвам — отговорил човекът.

— Какво подслушваш толкова внимателно?

— Подслушвам какво става в този миг по света. Нищо не убягва от слуха ми, чувам дори като расте тревата.

— Кажи ми тогава какво чуваш в двореца на царицата с хубавата дъщеря? — попитал царският син.

— Чувам как свисти мечът, който отсича главата на един принц.

— Може да ми потрябваш — казал царският син. — Тръгвай с мен!

Тръгнали отново и след малко видели два крака, изпружени на земята, но не виждали края им. Като повървели още малко, стигнали до главата на някакъв човек.

— Брей, колко си дълъг!

— Охо — казал Дългия, — това не е нищо! Ако се протегна както трябва, ще стана хиляда пъти по-дълъг. Вземеш ли ме, ще ти служа вярно.

— Може да ми потрябваш — казал царският син. — Тръгвай с мен!

Тръгнали пак на път и след известно време видели човек със завързани очи.

— Защо са ти завързани очите? — попитал царският син. — Да не би да ти пречи светлината?