На Кейт
За прозорливитенамекът е повече от достатъчен.За масата невежизнанието е напълно безсмислено.Хаджи Бекташ Вели11.Яшим перна невидима прашинка от маншета си.
— И още нещо, маркизо — промълви той.
Тя го погледна равнодушно.
— Вестниците.
Маркиза Дьо Мертьой се изсмя тихо.
— Flute!2 Monsieur3 Яшим, поквара е дума, която не използваме в Академията. — Ветрилото затрепка пред лицето й и тя сниши глас: — Това е състояние на ума.
Яшим вече усещаше, че сънят му се изплъзва.
Маркизата бе извадила някакъв сгънат лист от деколтето си и потрепваше с ръба му по масата като с малко чукче. Той се вслуша внимателно. Наистина звучеше като чук.
Дум-дум-дум.
Отвори очи и се огледа. Мракът в Шато дьо Мертьой се стопи от светлината на свещта. Иззад отрупаните с книги полици и от ъглите на стаята в дома му в Истанбул, където Яшим живееше сам — тя спокойно можеше да бъде наречена стая и половина, — надничаха сенки. Подвързаното в кожа издание на „Les Liaisons Dangereuses“4 се бе плъзнало в скута му.
Дум-дум-дум.
— Evet, evet — измърмори с досада той. — Идвам. — Наметна се с пелерина, нахлузи жълти чехли и провлачи крака към вратата.
— Кой е?
— Момче вестоносче.
Момче друг път, отсече Яшим, когато един жилав старец се вмъкна в сумрачната стая. Пламъкът на единствената свещ изпращя и затрепка от течението. Сенките на двамата мъже се плъзнаха по стените, сборичкаха се, докато най-сетне сянката на вестоносеца прободе безплътното очертание на Яшим с нещо като кама.
Домакинът посегна към свитъка, погледна печата и за миг му се стори, че подът продължава да се движи под краката му, сякаш все още бе в тясната каюта на носещия се сред вълните кораб и часовете, изпълнени с нетърпеливо очакване и изпитателно взиране през пелената от ситен дъждец към притъмнелия хоризонт, бяха изпълнени с надеждата всеки момент да зърне светлини на сушата…
Счупи печата и се опита да насочи цялото си внимание към красиво изписаните букви.
Комментарии к книге «Дървото на еничаря», Генчева
Всего 0 комментариев