В тъмната гора преди много години живеела една вещица, която вършела само големи злини на хората и окото й не мигало, когато й се паднело някого да погуби.
Вещицата имала един син. Веднъж този син слязъл от гората в селото да се поразходи. Там срещнал една девойка на име Гулчечек, която много му се понравила и той през същата нощ се промъкнал тихичко в нейния дом, запушил й устата да не вика, метнал я върху коня си и се втурнал към гората при майка си — вещицата. Там заживели тримата заедно: Гулчечек, вещицата и нейният син.
Веднъж младият жених потеглил на далечен път, а невестата си оставил при вещицата. Гулчечек останала при злата старица и много й докривяло за родното село.
— Пусни ме, моля ти се, да ида на гости при майка си и баща си. Много ми е тежко тук.
— Къде ще вървиш? — извикала вещицата. — Няма да те пусна!
И за да не избяга от къщи младата невеста, свекървата залостила вратата, а ключа прибрала в пазвата си.
Една вечер старицата настанила снахичката си в леглото и тихичко се измъкнала в гората, като забравила вратата отключена. Гулчечек станала и щом видяла, че вратата е отключена, бързо си облякла дрехите, наметнала покривалото на главата си, изскочила навън и побягнала през тъмната гора към своето село. Трябва да ви кажа, че преди да тръгне, тя надникнала в затоплената пещ, където вещицата токущо метнала да пече три квасени питки. Извадила ги, сложила ги в една торбичка и тръгнала. Бягала, бягала, сетне бръкнала в торбичката и започнала да вади питките една след друга и да ги яде. По едно време се върнала вещицата. Втурнала се през отворената врата в къщи и що да види — снахичката й побягнала, а от питките в пещта нищо не останало. Разлютила се злата старица, три пъти плеснала с ръце и мигом се превърнала в страшна вълчица. Тя помирисала насам-натам, подушила дирите на побягналото момиче и се втурнала да го гони. Захванала да ръмжи:
Моята опашка — ръжен сноп,с него ще те помета.Питките ми дай назадили щом те хвана,на късове ще ми станеш.Гулчечек чула отдалеко хрипкавия глас на вещицата, бръкнала в торбичката, но вътре не намерила никаква питка, защото набързо ги била изяла и трите. С какво да залъже свекърва си, която задъхана я наближавала?
— Къде да се дяна? — извикало момичето и се озърнало.
Наблизо й се мярнало едно старо разклонено дърво. Втурнала се към него:
Моля ти се, старо дърво,старо дърво разклонено.Злата вещица ме гони!Прибери ме, старо дърво,
Комментарии к книге «Татарска приказка (Татарска приказка)», Автор неизвестен
Всего 0 комментариев