«Сън за двама»

Проститутка. Никога не се бе замислял върху тази дума. Приемаше я като даденост без особено значение, нещо средно между крадец и педераст. Като полицай му се налагаше твърде често да се среща с тях, но никога така — очи в очи. И сега, той, ченгето, и тя, проститутката, седяха един до друг на тая забравена от хора и животни пътека и гледаха безучастно как един бръмбар скарабей бута кафявото топче, в което бе скрил яйцето си. Вятърът, който цяла сутрин лудува по върховете на близките хълмове, сега премалял се отпусна под клоните на две тополи, сребристите листа, на които затрепкаха нежно зарадвани. Пролетта провокираше неясна възбуда и дори бързо движещите се облаци по светлосиньото небе, сякаш подканяха всичко живо да не губи време с празни неща. Само любовта в момента имаше смисъл и само тя можеше да оправдае всяко действие или бездействие.

Лейтенантът усети ароматът на женското тяло до себе си и с присвити очи я изгледа. Безпогрешно разгадала погледа му, проститутката въздъхна, бръкна в чантичката си и запали цигара.

— Всички мъже сте еднакви! — с дрезгав глас заговори сякаш на себе си тя. — Като кучета сте! Било на работа, било на лов, винаги сте готови да възкачите някоя, дето ви е на сгода. А после пак да търчите подир глупавите си занимания.

Той се усмихна с половината на лицето си и по навик когато бе притиснат, отговори с въпрос:

— Кое те кара да мислиш така?

— Ха, ха! — присмя се тихо тя — Ние сме само двамата в тая дива гора. Пролет е. Какво по-нормално от това да ме тръшнеш на тревата?

— Ако бяхме гаджета, да!

— Ти си мъж, а аз съм жена! Сами сме. Друга причина не ни трябва! Нали? Или глупавата акция ти пречи да се отпуснеш?

Той усети как се изчервява. Чисто физическото му желание го смущаваше и след като проститутката го бе усетила, не знаеше как да реагира, че да не звучи фалшиво.

— Ти изкушаваш ли ме?