Живял някога на света, пък може и да не е живял, един човек на име Гего. Имал три овце. Закарал ги в гората и ги пуснал. Седнал, започнал да дяла геги. Питат го:
— Ти защо все геги дялаш?
Гего отговаря:
— Този занаят зная, той ще ме прехранва!
Нарамил една голяма гега и тръгнал. Стигнал до вълчата бърлога и викнал на вълка:
— Ти ли ми изяде стадото?
— Не, не съм аз.
— Хайде, отвори си устата, по зъбите ти се е закачило месо!
Вълкът казал:
— Не ме убивай, Гего, ще ти дам щастие.
— Какво щастие?
— Ето какво — овчарите имат цяло стадо овце. Сред тях има една златна дзвизка, аз ще я грабна, всички ще се втурнат подире ми, а ти откарай цялото стадо.
Вълкът грабнал златната дзвизка, овчарите се втурнали подире му — всички овце се паднали на Гего!
Хората го питат:
— Гего, ти имаше три овце, как се размножиха толкова бързо?
— Пуснах ги в гората — и се размножиха.
Повярвали му. Купили си всички по три овце, пуснали ги в гората… И повече не ги видели — вълците ги изяли всичките. Събрали се хората и се питат:
— Какво да правим с Гего?
— Да му изгорим къщата!
Изгорили я. А Гего загасил огъня, наринал една торба кюмюр, разменил три рубли, сложил дребните пари върху кюмюра, метнал торбата на рамо и я понесъл. Отишъл в хазната и казва на пазача:
— Ще нощувам в града, пазете ми тази торба пари.
Добре. Пренощувал. На сутринта се явил пак в хазната.
— Донесете ми торбата!
Донесли я.
Гего погледнал и се развикал:
— Моята торба беше с пари, а тази е с кюмюр! Дайте ми една торба пари, иначе ще ида да се оплача на царя.
Всички се уплашили, насипали на Гего пълна торба пари. Занесъл торбата на село, питат го:
— Ти отнесе кюмюр, донесе пари. Научи ни как и ние да направим това.
— Изгорих си къщата, наринах кюмюр, занесох го в града и го смених.
Всички изгорили къщите си, взели кюмюр, занесли го в града, викат:
— Кюмюр за пари, кюмюр за пари! Кой сменя пари за кюмюр?
Тръгнали си без нищо. Дошли си, казват:
— Какво да правим с Гего? Ще убием жена му.
Убили я.
Гего взел мъртвата си жена и тръгнал. Отишъл у един човек, който имал три дъщери. Подпрял жена си на едно дърво, приближил се до къщата и моли:
— Пуснете ме да пренощувам.
Пуснали го.
— А там кой стои? — питат стопаните.
Комментарии к книге «Грузинска приказка (Грузинска приказка)», Троянски
Всего 0 комментариев