«Борба с бикове в мисията „Долорес“»

В мисията имаше празненство. Тръгвайки от Сан Франциско, стотици хора газеха жълтия пясък по „мисионерския път“ към отдалечената на около три английски мили „Долорес“. Запъхтени, те преодоляваха трудния и изморителен маршрут, като се изкачваха и слизаха по хълмовете и обикновено си отпочиваха едва на последния склон, покрит с лаврови дръвчета и дъбове джуджета, откъдето се откриваше чудесна гледка към ширналата се пред погледите им малка долина.

Това беше една изпълнена с живот картина, чийто своеобразен чар не можеше да се намали дори и от издигащите се в далечината голи планини.

Недалеч от лявата страна се простираше обточеният тук-там от нисък върбалак „залив на мисията“, част от огромния залив на Сан Франциско, чиято просветваща водна повърхност блестеше свежо сред посърналата зеленина на околните склонове. Надясно тясна необработваема долина се извиваше нагоре сред хълмовете, в чието западно подножие се блъскаше и пенеше прибоят на Тихия океан, а в средата се намираха няколкото къщи, които дължаха името си на старата посивяла от дъжд, слънце и вятър постройка, образуваща най-западното крило на поселището.

Мисията „Долорес“, основана в стари времена от йезуитите, привлече най-напред съседните индиански племена, които бяха накарани ме само да построят сградите за нуждите на монасите, а по-късно да започнат да обработват и техните ниви, както и да пасат добитъка им… в замяна на това те бяха цивилизовани. После постепенно там се заселиха калифорнийци от разположените по̀ на юг градове или пък от Сан Франциско, възникнаха и пътища, а над ниските къщи продължаваше да гледа извисоко и мрачно сивият покрив на сградата на мисията.