«Леля Поля»

Леля Поля умря в болницата от рак на стомаха на петдесет и две години. Аутопсията потвърди диагнозата на лекуващия лекар. Впрочем в нашата болница патологоанатомичната диагноза рядко се разминаваше с клиничната — така е в най-добрите и в най-лошите болници.

Презимето й го знаеха само в канцеларията. Не го помнеше дори съпругата на началника, при когото леля Поля бе работила седем години „дневална“, ще рече като прислужничка.

Всички знаят какво е дневален или дневална, но не всички знаят какво друго могат да бъдат тези хора. Доверено лице на недостъпния властелин на хиляди човешки съдби; свидетел на неговите слабости, на неговите тъмни страни. Човек, запознат с тайния живот на дома му. Роб, но и задължителен участник в подмолната, подземната квартирна война; участник или поне наблюдател на семейните битки. Негласен арбитър в скандалите между съпруга и съпруга. Човек, който върти домакинството на началническото семейство, който допринася за увеличаване на богатството му, и то не само с икономии и честност. Един такъв дневален въртеше търговия с цигари от махорка в полза на началника, продаваше ги на затворниците по десет рубли едната. Лагерното управление за мерки и теглилки беше установило, че в кибритена кутийка се побира махорка за осем цигари, а от една „осминка“ махорка излизат осем такива кибритени кутийки. Тези мерки са валидни за 1/8 от територията на Съветския съюз — в целия Източен Сибир.

Нашият дневален продаваше всяка пачка махорка за шестстотин и четиридесет рубли. Но и тази цифра не беше, както се казва, пределът. Кутийките можеше да не бъдат пълни догоре — това почти не се забелязваше, пък и никой не искаше да се кара с дневалния на началника. Можеше да се свиват по-тънки цигари. Това зависеше от ръцете и от съвестта на дневалния. Нашият дневален купуваше махорката от началника за по петстотин рубли пачката. Разликата от сто и четиридесет рубли си я прибираше в джоба.

Господарят на леля Поля не продаваше махорка и изобщо на нея не й се налагаше да се занимава с никакви афери. Тя беше чудесна готвачка, а дневалните, които разбираха от кулинарно изкуство, се ценяха особено много. Леля Поля можеше да се нагърби — и тя наистина се нагърбваше — да уреди някой свой земляк-украинец на полека работа или да го включи в списък за освобождаване. Помощта й за нейните земляци беше много сериозна. На други не помагаше, най-много да даде някой съвет.