«За една грешка на художествената литература»

Художествената литература винаги е изобразявала престъпния свят със съчувствие, често пъти дори с раболепие. Тя създаде романтичен ореол около света на крадците, съблазнена от евтиния външен блясък. Писателите не са могли да прозрат истинското отвратително лице на този свят. Това е педагогически грях, заблуда, много скъпо платена от нашата младеж. На едно 14–15 годишно момче е простено да се увлича от „героичните“ фигури на този свят; за писателя обаче това е непростимо. Но дори сред големите творци не ще намерим такива, които, след като са съзрели истинското лице на криминалния престъпник, да са му обърнали гръб или да са го заклеймили така, както всеки голям писател е длъжен да заклеймява всичко безнравствено. По прищявка на историята най-големите радетели за съвест и чест, такива като Виктор Юго, са положили доста труд да възпеят престъпния свят. На Юго му се е струвало, че престъпният свят е такава част от обществото, която твърдо, решително и явно протестира срещу фалша на господстващата класа. Но Юго не си е направил труда да се вгледа в позициите, от които се бори с държавната власт този свят на крадците. Не едно момче е търсило познанство с живи „мизерабли“, след като е прочело романите на Юго. Прякорът „Жан Валжан“ и досега се среща сред криминалните.