«Легенда за трите красиви принцеси»

В стари времена в Гранада управлявал един мавританска крал на име Мохамед, а към това име поданиците му прикачили прякора El Hayzary или Левака. Някои казват, че го нарекли така, защото си служел по-добре с лявата ръка, а други — защото подхващал всичко от опаката страна, или с други думи, провалял всяко начинание. Едно е сигурно — той бил постоянно в беда, било поради лош късмет, било поради неправилно управление: три пъти го сваляли от престола, а веднъж едва спасил живота си с бягство в Африка, преоблечен като рибар. Все пак той бил храбрец, колкото и да грешал, и макар и левак, така добре си служел с ятагана, че всеки път с ожесточена борба отново си възвръщал престола. Вместо обаче да се поучи от несполуките, той станал още по-упорит. За злините, които причинил на себе си и на кралството, могат да научат онези, които се поровят в арабските хроники за Гранада, а тази легенда проследява най-вече неговите деяния в семейството.

Един ден, както яздел със свитата си в подножието на планината Елвира, срещнал група конници, които се връщали от грабеж в християнските земи. Със себе си водели керван мулета, натоварени с плячка, и много пленници — мъже и жени, сред които една красива девойка с богато облекло привлякла погледа на монарха. Тя седяла на кон, плачела и не обръщала внимание на утешителните слова на една dueña1, която яздела до нея.

Монархът бил поразен от нейната красота и от водача на групата разбрал, че е дъщеря на alcaide от една гранична крепост, която те превзели с изненада и ограбили. Мохамед я поискал като свой дял от плячката и наредил да я отведат в харема му в Алхамбра, където направили всичко възможно да разсеят тъгата й, а монархът, още по-влюбен, решил да я направи кралица. Отначало младата испанка отблъсквала ухажванията му — той бил неверник, открит враг на родината й и нещо повече — бил на преклонна възраст!

Като разбрал, че ухажванията му са напразни, монархът решил да прибегне до помощта на нейната dueña, също пленница. Тя била андалуска, но християнското й име не се знае, тъй като в мавританските легенди я наричат само мъдрата Кадига и както го потвърждава животът й, тя наистина била мъдра. Само след един кратък поверителен разговор с мавританския крал веднага схванала, че неговите доводи са разумни, и се заела да му помага.