«В очакване»

След девет и половина, когато и последното дете, Джудит, беше сложено да спи с целувка — при нейните дванадесет години и широко като на възрастен лице целувката в тъмното ставаше опасна: споменът за някогашното бебе бледнееше до съзряващата жена с топли устни, — Ричард слезе долу и се приготви да чака жена си. Майка му никога не си лягаше, преди да дочака него и баща му — къщата продължаваше да свети до тяхното завръщане от баскетболен мач или от плувно състезание, или след онова среднощно премеждие с повредената кола. Когато в такива вечери се прибираше премръзнало у дома, момчето чувствуваше майка си като ослепителен център на един непоклатим, желан свят и й завиждаше за самотната вечер на топло, при радиото. Сега нейната роля се падаше на него: той си препече филийки, изпи чаша мляко, пусна телевизора, после го загаси, наля си малко уиски, докато най-сетне се увери, че нищо, дори вестникът, не е в състояние да задържи вниманието му. Разходи се до прозореца и се загледа в улицата, където един още жив бряст разбъркваше светлината на уличната лампа в нервна плетеница. Сетне се отправи към кухнята и се втренчи в тъмния заден двор. Оттам през плисналата светлина на фаровете и заглъхналия стон на двигателя щеше да се появи Джоун.

Когато приеха поканата, решиха, че тя ще се прибере някъде към единайсет. В десет и половина сърцето му вече трепереше, уискито започна да се хлъзга леко като вода и той внезапно установи, че се намира в една от стаите, без да помни да е минавал през вратата. Пред оная гравюра на Пикасо, която двамата си бяха купили във Валори. До антологиите от колежа, струпани по лавиците. Сред бойния безпорядък от учебници и играчки, захвърлени в паниката преди лягане. В единайсет и пет се запъти решително към телефона и постави ръка върху слушалката, но не посмя да набере номера, който вибрираше в пръстите му като мелодия. Нейният номер. Техният номер, на Мейсънови. Сега жена му беше погълната от оная къща, в която той винаги се беше чувствувал уютно и добре приет, къща, много подобна на неговата, но все пак с достатъчно различия, които я правеха интересна — едно от тях беше самата стопанка, когато го посрещаше сама, гола на стълбищната площадка. Ослепително посрещане — струящата през прозореца слънчева светлина къпеше раменете й и разискряше всяка фибра на кожата й.