«Ловът на бургграфа»

На Пол

А в пещерата дива се смее фавън стар.

Сегре „Дай за лова ни от своите мощи                                мощ ти,о, Свети Готфрид, наш пръв Господар!                                Дарчака те — мраморен склеп на светия;                                ти язнаеш мечтата ми, чуй ме, о, Сир! —                                сирвосък ти давам за хубави свещи                                с вещискъпи, с одежди — цял от брокат                                кат,с рог от седеф и от тежко излято                                злато;чело съм свел пред светия ти гроб —                                робтвой «Алексис, тук от Бога властител,                                с титул,син на властели със свят, низпослан                                сан!»“ —тъй се бургграфът с молби натежали                                жали,а Свети Готфрид отвръща „Не нам!“ —                                ням…— Паж, донеси ми кесията; коня,                                онямой андалуски жребец, оседлай; —                                лайноси се… — Викайте графа; — кучкара                                карапсетата лавнали… Още в зори                                ври.Вие, стрелци, моя в пир гласовита                                свита,твърд е лъкът ви и ваште стрели —                                зли!Пищна трапеза го вече смелчака                                чака,чакай, готвачо, ще тътне безспир                                пир!Хайде, приятели! Селската сган я                                канясъщо — еленът тук иска селяк                                як!…Тръгват на лов, а мадам Изабела,                                свелаплахо очи, ги следи с дяволит                                вид.Вихром летят сенешали, барони                                в брони,чака ги зноен, за лов отреден                                ден.Рейтари, божи слуги и властели,                                те лимечки не гонят сред горската сеч                                с меч!Пажове, дами с каляски, джуджета;                                шетарой соколари и доста пресвят                                свят.Ето, бургграфът с осанката строга                                рогапръв е надул и елени насам                                самсвърна; не, няма в спасение звяра                                вяра;няма при стария храбър бургграф                                гаф!Дръж! Но елен сред гонитбата бясна                                бляснаи като мълния в миг се в искри