На Пол
А в пещерата дива се смее фавън стар.
Сегре „Дай за лова ни от своите мощи мощ ти,о, Свети Готфрид, наш пръв Господар! Дарчака те — мраморен склеп на светия; ти язнаеш мечтата ми, чуй ме, о, Сир! — сирвосък ти давам за хубави свещи с вещискъпи, с одежди — цял от брокат кат,с рог от седеф и от тежко излято злато;чело съм свел пред светия ти гроб — робтвой «Алексис, тук от Бога властител, с титул,син на властели със свят, низпослан сан!»“ —тъй се бургграфът с молби натежали жали,а Свети Готфрид отвръща „Не нам!“ — ням…— Паж, донеси ми кесията; коня, онямой андалуски жребец, оседлай; — лайноси се… — Викайте графа; — кучкара карапсетата лавнали… Още в зори ври.Вие, стрелци, моя в пир гласовита свита,твърд е лъкът ви и ваште стрели — зли!Пищна трапеза го вече смелчака чака,чакай, готвачо, ще тътне безспир пир!Хайде, приятели! Селската сган я канясъщо — еленът тук иска селяк як!…Тръгват на лов, а мадам Изабела, свелаплахо очи, ги следи с дяволит вид.Вихром летят сенешали, барони в брони,чака ги зноен, за лов отреден ден.Рейтари, божи слуги и властели, те лимечки не гонят сред горската сеч с меч!Пажове, дами с каляски, джуджета; шетарой соколари и доста пресвят свят.Ето, бургграфът с осанката строга рогапръв е надул и елени насам самсвърна; не, няма в спасение звяра вяра;няма при стария храбър бургграф гаф!Дръж! Но елен сред гонитбата бясна бляснаи като мълния в миг се в искри
Комментарии к книге «Ловът на бургграфа», Виктор Юго
Всего 0 комментариев