«Какво ми каза устата на призрака»

Към бездната вселенска човекът е поел.Веднъж, като обхождах долмена над Розел,там, дето в полуостров земята се превръща,аз зърнах призрак — сянка спокойна и могъща;ръка огромна вкопчи той в моите косии до скалата горе почти ме извиси,и рече ми:                                — По своя пътека крачи всичков безкрая: и звездата, и малката мушичка;съзнава всичко как е родено и защо,ухото както чува, така и вижда то.Нещата, съществата неспирно си говорят.Зефирът, алкионът зареян и просторът,тревичката, цветчето и кълнът, и прахта.Как инак си представяш всемира, вечността?Ти мислиш ли, че Бог е дал форма на нещата,и с вечен звън дарил е дърветата в гората,и бурята, пороя, повлякъл черна кал,мушицата и храста къпинов с плод узрял,скалата сред вълните и звяра в планините —и тоя вечен шепот ей тъй, без смисъл скрит е?Кажи, нима водите извечни и лесътще шушнат, ако няма какво да ни рекат?Нима на флейта само в морето свири бриза?Нима и океана надига се и слизаи паст сред пустотата отваря с дива мощ,та шумен дим да бълва неспирно, ден и нощ?Нима се той надвиква и с урагана даже,и с този рев не иска все нещо да ни каже?И мислиш ли, че гробът, потънал цял в треви,тук само тишина е? За миг си представи,че хилядите рожби на Божето творение —и розата, и кринът, потръпващи в смирение,вълните и гърмежът, и сводът син, дълбок —не осъзнават нищо, като говорят с Бог.Ти мислиш, че пелтечат и си плетат езика?И че невнятно мънка природата велика?Та Бог нима би слушал — всевиждащ, всемогъщ,необозрим в безкрая — брътвеж един и същ,брътвеж на глухонеми? Пред бездната се спрете —не е ли проповедник? А сянката поет е!Да, всичко на земята е глас и аромати всичко ни говори сред тоя необят;във всеки шум успял е и Мисъл Бог да вложи,изпълнени са с Мисъл творенията Божии стенат като тебе и пеят като мен.Говори всичко. Слушай, човече изумен,чуй ветрове, огньове, вълни, скали, тръстика,дървета — всичко диша.                                Душа във всичко блика! Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Ce que dit la bouche d’ombre,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14956]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00