«Корветата „Клеймор“»

През пролетта на 1793 година в Джърси, около час преди залез слънце, корветата „Клеймор“ потегляше от малкия пуст залив Бонюи. Този кораб имаше френски екипаж, но се числеше към английската флотилия, хвърлила котва на източния край на острова. Като на пост.

На вид корветата изглеждаше търговска, но в същност беше военна. В нея трябваше да има и хитрост, и сила; да измами, ако е възможно, да нападне, ако е нужно. За мисията, която тя трябваше да изпълни тази нощ, товарът на долната палуба беше заменен с трийсет едрокалибрени оръдия, здраво привързани с тройни вериги, е дула, опрени в затворените люкове; нищо не се виждаше отвън; батапортите бяха зачулени; капаците на люковете — затворени; корветата беше замаскирана.

Екипажът беше съставен от емигрирали офицери и дезертирали моряци. Тези мъже бяха отбрани — нямаше нито един, който да не е добър моряк, добър войник и верен роялист.

Капитан на корветата „Клеймор“ беше един кавалер от Сен Луи, граф дьо Боабертло — от най-добрите офицери в стария кралски военен флот; помощник-капитан — кавалерът Ла Вийозил, който бе командувал френските гвардейци, а пилот — най-изкусният водач от Джърси, Филип Гаскоал.

Беше ясно, че този кораб имаше да изпълнява необикновена мисия. И наистина, току-що на борда се бе качил един човек, който имаше вид на съзаклятник. Той беше висок старец, изправен, едър, със строго лице. Възрастта му трудно можеше да се определи — един от онези мъже, с доста години зад гърба си, но пълни със сили, с бели коси над челото и огън в очите. В момента, в който се качи на корветата, плащът му се разтвори и откри широки галски панталони с гамаши и късо палто от козя кожа, обшито отгоре с коприна — облекло на бретонски селянин. На главата си носеше кръгла шапка (от онова време), висока, е широка периферия, нахлупена по селски, без шнурове и кокарда.

Лорд Балкара, губернатор на острова, и принц Ла Тур д’Оверн лично го бяха придружили и настанили на кораба. Желамбър, бивш телохранител на господин графа д’Артоа, лично бе следил за приготвянето на кабината му и макар и благородник, прояви толкова грижи и уважение към този старец, че сам носи сандъка му.

Малко след десет часа граф дьо Боабертло и кавалерът Ла Вийовил заведоха селянина до кабината му. „Селянина“ — това бе името, което хората от екипажа веднага лепнаха на невия пътник.