«За какво мислеха двамата конници в гората»

Нощта бе непрогледна, бездънен — пущинака.И Херман, черна сянка, до мен летеше в мрака.Препускаха конете — в галоп. За среща с Бог!Не облаци, а плочи от мрамор чер тежаха,от клоните край пътя звезди над нас хвърчаха —                пламтящи птици в тоя мрак дълбок.Обзе ме дива мъка. И клюмнах най-накрая,и Херман, силен духом, и той се май отчая.Заспете, о, любови! Обзе ме мъка пак!Из пустошта зелена препускахме суровии Херман рече: — Виждам раззинати гробове!Отвърнах: — Аз пък виждам гробове в пущинак!Напред очи бе вперил, а аз — назад. И в пянапрепуснаха конете по някаква полянаи вятърът донесе унил камбанен звън.И Херман рече: — Мисля за всички оскърбени,които е поставил животът на колени…                — А аз за всички, спящи вечен сън!И пееха потоци. Какво ли те мълвяха?И дъбове шумяха. Какво ли ни шептяха?И като стар приятел шушукаше лесът.И Херман рече: — Будно е живото; сияятедни очи от сълзи, а в други бди безкраят.— Уви! — отвърнах. — Има такива, дето спят!Той продължи: — Животът несгоди ни поднася.А мъртвите не страдат. И по-добре от нас са.Завиждам им за гроба тревясал, пълен с хлад.Нощта ги милва с нежни сияния в тъмите,денят сияен къпе с блажен покой душите                        по всичките гробове в тоя свят!— Млъкни! — отвърнах. — Стига, това е черна тайна!Отдъхват мъртъвците в пръстта, в нощта безкрайна,сърца, за теб туптели в надежди, в страхове!До твоя мъртъв ангел там майка ти почива,баща ти!… Стига с тая ирония горчива.Като насън дочуват те наште гласове.1853 Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

1853

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14968]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00