«Mugitusque boum»

Мучене на волове и в дните на Вергилий, и днес, по залез-слънце, със сенки лекокрили, или когато сутрин елмаз подир елмаз росата едра рони, едно дочувам аз: — Жита вълнисти, зрейте, потъвай в злак, морава, с венец от буйни снопи земята да възпява морето златогриво сред жътвения пек! Живейте, храсти, твари, и камък, и човек! Щом слънцето се скрие и всички нас подкани, и тъмните дървета подобно великани към хълмите поемат през гъстите треви, към къщи и орачът по хълма гол върви, дима над свойта стряха — и той огнище има! — съзрял, припрян да зърне жената си любима, в прегръдка пак да стопли немирното дете — о, нека тоя порив в гръдта му да расте, тъй както никне мракът и раснат часовете. Предмети, живи твари, живейте и цъфтете — с усмивка зряла нека тук всичко разцъфти! Отдъхвай си, човеко, почивай, вол, и ти! Живейте! И лудейте! И сейте зряло семе! И нека пак, във всичко, жив трепет да обземе Природата — в гнездо ли, зад къщния ли праг, сред тъмните ли тръпки на падналия мрак, но поривът за обич дано не секва — в злака, в блатата, в пещерите, в горичка или в млака тук всичко да зачева с любов, да се плоди под взора меланхолен на тихите звезди! Да затрептят усмивки, крила, вълни, лазури — о, трепети на страсти и на сърдечни бури! Самата вечност нека с целувка ни дари! Покой, добро, надежди и щастие дори — о, плодове, паднете от тия вечни клони! Това в речта ви схванах, о, гласове изконни; тя, както при Вергилий, света преобрази: водата — в царствен лебед, ветреца плах — в брези, и пяната — в зъл зъбер, и в тая вис беззвездна — човека… О, Природо! О, нощ в бездънна бездна! юли 1855

Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Mugitusque boum, 1855

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00