«Mugitusque boum»

Мучене на волове и в дните на Вергилий,и днес, по залез-слънце, със сенки лекокрили,или когато сутрин елмаз подир елмазросата едра рони, едно дочувам аз:— Жита вълнисти, зрейте, потъвай в злак, морава,с венец от буйни снопи земята да възпяваморето златогриво сред жътвения пек!Живейте, храсти, твари, и камък, и човек!Щом слънцето се скрие и всички нас подкани,и тъмните дървета подобно великаникъм хълмите поемат през гъстите треви,към къщи и орачът по хълма гол върви,дима над свойта стряха — и той огнище има! —съзрял, припрян да зърне жената си любима,в прегръдка пак да стопли немирното дете —о, нека тоя порив в гръдта му да расте,тъй както никне мракът и раснат часовете.Предмети, живи твари, живейте и цъфтете —с усмивка зряла нека тук всичко разцъфти!Отдъхвай си, човеко, почивай, вол, и ти!Живейте! И лудейте! И сейте зряло семе!И нека пак, във всичко, жив трепет да обземеПриродата — в гнездо ли, зад къщния ли праг,сред тъмните ли тръпки на падналия мрак,но поривът за обич дано не секва — в злака,в блатата, в пещерите, в горичка или в млакатук всичко да зачева с любов, да се плодипод взора меланхолен на тихите звезди!Да затрептят усмивки, крила, вълни, лазури —о, трепети на страсти и на сърдечни бури!Самата вечност нека с целувка ни дари!Покой, добро, надежди и щастие дори —о, плодове, паднете от тия вечни клони!Това в речта ви схванах, о, гласове изконни;тя, както при Вергилий, света преобрази:водата — в царствен лебед, ветреца плах — в брези,и пяната — в зъл зъбер, и в тая вис беззвездна —човека… О, Природо! О, нощ в бездънна бездна!юли 1855 Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Mugitusque boum, 1855

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14967]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00