«Прочутият артист»

— Една стая с баня! — каза американецът на своя секретар. Бледият, носещ очила с черни краища мъж даде повтори по-нататък това разпореждане.

Портиерът на „Екселсиор“ подаде ключа на пиколото.

— Първи етаж, стая 104.

Асансьорът се заизкачва безшумно. Стая № 104 беше светла и широка. Слугата донесе багажите, а пиколото подаде адресните листове. Младият мъж написа: „Професор А. Г. Браун от Чикаго със секретаря си И. Хуви“.

Пиколото излезе.

— Изгледът? — попита Браун. Хуви отиде до прозореца, погледна навън и каза:

— Олрайт!

Браун позвъни още веднъж. Келнерът пристигна с кърпа.

— С какво мога да ви услужа?

— Донесете един пирамидон.

Келнерът се учуди, но веднага излезе. Браун позвъни два пъти и в стаята влезе прислужницата.

— С какво мога да ви услужа, господине?

— Елате по-близо, госпожице!

Момичето се приближи към Браун.

— Още по-близо! — заповяда той с висок глас.

Учудена, прислужницата отново пристъпи. Браун погледна в очите момичето.

— Събуйте си обувките! — извика той.

Изплашеното момиче се затече към вратата. Бруталният тон я изплаши, а особеното желание на клиента я прогони.

— Останете! — заповяда Браун.

Тя страхливо се подчини и застана при вратата, гледайки смутено обувките си. Търсейки помощ, тя погледна умолително към Хуви, който се подпираше до прозореца. Хуви извади бавно дясната си ръка от джоба на палтото. Пръстите му стискаха дръжката на един револвер.

Американецът повтори заповедта.

— Свалете си обувките!

С разтреперани пръсти момичето развърза връзките на обувките си и ги свали. В тънки копринени чорапи то застана срещу двамата мъже.

Браун се наведе безмълвно, взе обувките, приближи се към прозореца и каза:

— Хубав изглед! — и хвърли обувките с широк замах. На момичето прислужница, което гледаше всичко това с ужасени очи, той каза:

— Вие можете да си вървите.

Вратата се отвори. Хуви изчисти очилата и кимна:

— Олрайт!

Минаха няколко минути. Неочаквано те започнаха да се борят. Браун удари с юмрук Хуви по лицето. Те стояха до прозореца. Започна се дива борба. Браун се показа много по-силен. Като с железни скоби той стисна гърлото на Хуви със силните си ръце. Един миг по-късно Хуви се сгромоляса на пода. Браун, зачервен от борбата, обърса потното си чело. Той погледна Хуви, който лежеше неподвижен на пода.