13 март, 1867 Савана, Джорджия
— Няма да умреш, Джоана Чапман, защото аз не ще ти позволя.
— Нали чу какво каза докторът, Джини, твърде късно е.
— Няма да позволя да е късно, ще намеря начин да те спася. Ще извикам някой друг доктор да те лекува. Той ще ти помогне, ще видиш.
— Трябва да гледаме истината в очите, Джини. Аз скоро ще умра. Не ми остава много време. Ще трябва да ме изслушаш и да сториш както ти кажа.
— Няма да умреш. И не бива да говориш. Имаш нужда от почивка, за да се възстановиш. Вчерашният ден бе изтощителен за теб, преместването от кораба и лекарският преглед. Нищо ти няма на сърцето — та ти си едва на осемнайсет. Сигурно докторът греши.
— Каза, че имам инфекция, разпространена по цялото тяло. Затова горя от тази треска, трудно ми е да дишам и едва се движа.
Джини си спомни мрачните думи, с които докторът бе описал състоянието на Джоана.
— Той обаче греши, като казва, че нищо не може да се направи за теб. Трябва да има някакво лекарство, което да ти помогне.
Джоана пое хрипливо въздух и поклати сплъстените си къдрици.
— Той каза, че няма. А също и корабният доктор. Нищо вече не е в състояние да ми помогне. Болна съм от седмици и непрестанно се влошавам. Вече приех съдбата си, Джини, и ти трябва да последваш примера ми.
— Лъгала ли съм те някога през шестте години, откакто се познаваме, Джоана Чапман? — Момичето поклати глава и Джини продължи: — Няма да умреш. Ще повикам баща ти — той знае какво трябва да се направи.
— Не можеш. Не искам да ме вижда как свършвам по този ужасен начин.
Разплакана и уплашена, Джини заговори:
— Толкова дълъг път изминахме, Джоана, от Англия до Америка. Не можем да спрем сега — не бива. Веднага щом се съвземеш, ще продължим за Тексас.
— Загърбваш реалността, Джини, а това не е типично за теб. Няма да се оправя — никога вече. Остава ми още съвсем малко.
Вирджиния Ан Марстън погледна бледата млада жена, която през всичките тези години й беше най-добра приятелка, повече от сестра. Не можеше да повярва на трагедията, не искаше да повярва. И въпреки това нито тя, нито медицината можеха да сторят нещо, за да се спаси Джоана. Нуждаеха се от чудо и се молеха за него, но милата й приятелка се влошаваше с всеки изминат час.
— Не, не мога да повярвам на това — проплака тя с насълзени очи.
Комментарии к книге «Среднощни тайни», Дечева
Всего 0 комментариев