«Наследникът от Калкута»

Тази книга ми попадна в ръцете през 1982 г. точно когато бях свършил осми клас. Бях във възраст и време, когато Майн Рийд, Александър Дюма, Джеймс Ф. Купър и останалите приключенски писатели, да не ги изброявам всичките, имаха огромно значение за подхранване на младежкото ми възприятие на света. Никога не бях чувал за тази книга и не бях чувал нищо за автора й. Не обичах да чета предисловията и техническата информация за книга, преди да я прочета. Затова предположих, че Роберт Щилмарк е някой немски или английски автор, който не ми беше попадал до този момент и тази книга е преведена от руска версия. Книгата ми се стори страхотна и я прочетох, доколкото си спомням, за четири нощи. Какво беше учудването ми, когато, хвърляйки поглед впоследствие на предговора от автора, установих, че е написана изцяло от „славните братски съветски другари“. Значи, хората през деня се трудят на трудовия фронт и изграждат новото общество, а вечерно време доказват своите таланти и правят подвизи на литературния фронт. Сега, когато чета [[биография на Роберт Щилмарк от Уикипедия]], ме побиват тръпки за онова време, когато уводи в стила на този „от автора“ бяха неразделна част от всекидневния ми живот. Питам се, какво ли е щяло да стане от мен, ако ги нямаше тези уводи „от автора“ и имах свободна информация за биографията на автора. Как това щеше да се отрази на развитието ми като човек и на обществото като цяло? Понякога ми се струва, че съм духовен мутант. Казвам това в първо лице единствено число, за да не обидя някого, който мисли по различен начин. Дано да преувеличавам.

Имам едно предложение за тези читатели, които не са се сблъсквали с „Наследникът от Калкута“ до сега. „За бога, братя!“, не четете увода от автора и биографията му! Изградете си собствена представа за качествата на четивото и след това се върнете на тях. Ако харесвате А. Дюма, Д. Ф. Купър, У. Скот, М. Рийд, К. Май и нямате нищо против да ги съберете в една книга, тогава няма да останете разочаровани. Смея да твърдя, че с малко изключения, където цензурата се е намесила, за да ни поучи относно „буржоазната действителност“, книгата е впечатляваща. Мисля, че това ще бъде полезно за онези млади читатели, чиито спомени за времето преди 90-те години не са така живи и знаят за него предимно от разказите на по-възрастните… Побиват ме тръпки, когато си спомня за „Строим за родината!“ и „Винаги готов!“

Късмет на всички и приятно четене!