«Нивхска приказка (Нивхска приказка)»

Един ловец отишъл с невръстния си син в тайгата да лови самури. Двамата навлезли в гората, насекли млади елхи и под една чаталеста бреза построили колиба.

Бащата рекъл:

— Опасно е тука, сине, страшно е…

— Аз не се боя от нищо, тате! — отвърнало момчето. — Не знам страх що е. Който и да ме нападне, ще го надвия!

Бащата взел да го кори:

— Не говори тъй! Ти си малък още, в тебе няма много сили. По-добре кажи: страхувам се от всичко!

— Не — упорствувал синът, — няма да кажа! Където не ми стигне силата, там ще надделея с ловкост и хитрина. С всякакъв враг ще се справя!

Още не издумал, ето че към колибата се приближил голям тигър: два зъба като остри саби стърчат из устата му, очите му мятат пламъци. Надзърнал в колибата и попитал:

— Кой се хвали, че всекиго ще надвие?

Като видял страшния звяр, бащата изгубил ума и дума. Едва могъл да изрече:

— Не съм казал такова нещо — аз от всички се боя… Моля те, пусни ме да изляза от колибата!…

Тигърът оставил ловеца да излезе. Оня се измъкнал и хукнал да бяга, сякаш под петите му имало въглени. От страх забравил и детето, и лъка си.

Тигърът повторно пъхнал глава в колибата и попитал:

Кой казваше, че с всякакъв враг ще се справи? Кой от нищо не се бои?

Момчето отвърнало:

— Аз от нищо не се боя! С всеки враг ще се справя!

Тигърът рекъл:

— Е, хайде тогава да се преборим. Ако ти ме надвиеш, ще ме убиеш; ако пък аз излезна по-силен ще те изям.

Големият звяр се препречил пред вратата. Момчето се опитало да се мушне под него. Той клекнал и то не могло да избяга. Подскочило то — искало да го прескочи. Звярът се изправил — не го пуска.

— Е, какво ще правиш сега, малкият?

Тогава момчето намислило една хитрина: престорило се, че пак се готви да се пъхне под тигъра. Тигърът се снишил, а то бързо като стрела го прескочило. Изтичало навън и като катерица се покатерило чак на върха на чаталестата бреза.

Спуснал се тигърът да го хване. Не успял. Засилил се, подскочил високо, ала главата му се заклещила в чатала на брезата и там увиснал. Дере тигърът с нокти брезовата кора, шиба с дългата си опашка дървото отсам и оттам, ръмжи страховито — не може да се освободи.

Видяло момчето, че врагът му се е заклещил здраво, слязло на земята и рекло:

— Е, казах ли ти аз, че всички ще надвия и от никого не се боя?