«Битката»

Върховен генерал Фетерер пролая „свободно“ и влезе в командния пункт. Тримата му подчинени генерали застанаха „свободно“.

— Нямаме много време — каза Фетерер и погледна часовника си. — Ще прегледаме плана за битката още веднъж.

Отиде до стената и спусна огромната карта на пустинята Сахара.

— Според най-надеждната теологична информация, Сатаната ще дислоцира силите си ето тук, в тези координати. — Посочи мястото с дебелия си показалец и продължи: — В първата редица ще бъдат дяволите, демоните, сукубите, инкубите и по-низшите степени. Ваал ще командва десния фланг, Буер левия. Негово сатанинско величество ще държи центъра.

— Доста средновековно — промърмори генерал Дел.

Влезе адютантът на генерал Фетерер. Лицето му сияеше от мисълта за предстоящото Пришествие.

— Сър — каза той, — свещеникът пак е тук.

— Застанете мирно, редник — порица го Фетерер строго. — Предстои ни битка, която трябва да спечелим.

— Тъй вярно, сър — изпъна се войникът и лицето му леко помръкна.

— Свещеникът, а? — попита върховен генерал Фетерер и потри замислено пръсти. Още откакто бе оповестено Пришествието, предстоящата Последна битка, религиозните дейци от цял свят започнаха да се държат повече от нелепо. Това че бяха прекратили караниците помежду си беше хубаво, но искаха и да се занимават с работата на военните.

— Отпрати го — нареди генералът. — Много добре знае, че планираме Армагедон.

— Слушам, сър! — Адютантът отдаде чест, завъртя се на пета и излезе.

— Да продължим — каза върховен генерал Фетерер. — Зад първата защитна линия на Сатаната ще бъдат строени възкресените грешници и най-различни други сили на злото. Падналите ангели ще действат като ескадрила бомбардировачи. Роботите прехващачи на Дел ще ги пресрещнат.

Генерал Дел се усмихна мрачно.

— При срещата, автоматичния танков корпус на генерал Макфий ще се насочи към средната линия. Ще го поддържа роботизираната пехота на генерал Онгин. Дел ще осигури водородните бомби в задните редици на врага, които вероятно ще бъдат твърде гъсти. Аз ще се намесвам с механизираната кавалерия там, където се налага.

Адютантът влезе отново и застана мирно.

— Сър, свещеникът отказва да си отиде — докладва той. — Казва, че трябвало да говори с вас на всяка цена.