«Време за хранене»

Трегис почувства голямо облекчение, когато собственикът на книжарницата отиде отпред да обслужи поредния клиент. Наистина бе доста изнервящо очилатият прегърбен старец с раболепен вид да надзърта над рамото ти, гледайки страницата, която четеш, сочейки със съсухрения си мръсен пръст тук и там и угоднически бършейки прах от рафтовете с изцапаната си с тютюневи петна носна кърпа. Без да споменаваме кудкудякането на високооктавните му забележки.

Без съмнение той се опитваше да помогне, но все пак всичко си има граници. Човек не можеше да прави друго освен учтиво да се усмихва и да чака малката камбанка над входната врата да звънне, както и бе направила току-що.

Трегис се премести към задната част на магазина, надявайки се отвратителният малък старец да не се опита да го намери. Той подмина петдесетина гръцки заглавия, после сектора за обществени науки. След това подмина и Едгар Райс Бъроус, Антъни Тролъп, „Теософия“ и поемите на Лонгфелоу. Колкото по-навътре отиваше, толкова прахът бе повече, голите крушки, окачени по дължината на коридора, ставаха по-малко и купчините плесенясали, оръфани книги — по-високи.

Това наистина бе едно прекрасно старо място и Трегис изобщо не можеше да разбере как не го е забелязал по-рано. Книжарниците бяха единственото удоволствие в живота му. Прекарваше всичкото си свободно време там, мотаейки се щастливо между купчините.

Разбира се, той се интересуваше само от определен тип книги.

В края на високата редица от книги коридорът се разделяше на три прохода, разположени под абсурдни ъгли един спрямо друг. Трегис тръгна по централния, забелязвайки, че книжарницата не изглеждаше толкова голяма отвън. Само врата, полускрита между две сгради със стар, ръчно направен надпис в горната й част. Но все пак тези стари магазинчета бяха измамни и понякога се простираха до половин пряка в дълбочина.

На края централният коридор се разделяше на още две пътеки с книги. Избирайки лявата, Трегис започна да чете заглавията, оглеждайки ги отгоре надолу с тренирания си поглед. Той не бързаше и можеше да прекара тук остатъка от деня, ако искаше, а може би даже и нощта.

Беше минал шест-седем крачки навътре по коридора, когато едно заглавие привлече вниманието му. Върна се назад, за да го разгледа.

Беше малка черна книга, стара, но с онзи неостаряващ вид, който притежават някои книги. Краищата й бяха износени и буквите на корицата бяха потъмнели.

— Я виж ти — промърмори си Трегис.