«Служба „Чистота“»

Посетителят не би трябвало да бъде допуснат в кабинета, понеже господин Фергюсън приемаше само с предварително уговорен час, освен ако посетителят не е твърде важна личност. Неговото време струваше пари и затова трябваше да бъде ценено.

Но секретарката му, госпожица Дейл, беше млада и се впечатляваше лесно. А този посетител бе възрастен, облечен в консервативен английски костюм и носеше бастун. При това й подаде луксозна визитна картичка. Госпожица Дейл помисли, че е важна личност и го покани направо в кабинета на господин Фергюсън.

— Добро утро, господине — каза посетителят веднага щом госпожица Дейл затвори вратата. — Аз съм господин Есмънд от служба „Чистота“. — Той подаде на Фергюсън визитната си картичка.

— Виждам — погледна визитката Фергюсън, ядосан на госпожица Дейл заради неумението да преценява. — Служба „Чистота“? Съжалявам, но нямам нищо за почистване. — Той се изправи, за да сложи край на посещението.

— Нищо ли? Каквото и да било? — учуди се Есмънд.

— Нищичко. Благодаря, че се отбихте…

— Да разбирам ли, че вие сте доволен от хората, които ви заобиколят?

— Моля? Защо пък ще ви интересува това?

— Защото точно това е предмет на дейността на служба „Чистота“.

— Искате да кажете, че вие почиствате от хора? — засмя се Фергюсън.

— Разбира се. Не мога да ви представя препоръки, понеже ние се стремим да избягваме всякаква реклама. Но мога да ви уверя, че ние сме стара и надеждна фирма.

Фергюсън се загледа в чистия и вдървено изправен Есмънд. Не знаеше как да приеме думите му. Разбира се, като шега! Това беше очевидно.

Трябва да беше шега.

— И какво правите с хората, които „почиствате“? — попита развеселено Фергюсън.

— Това — отвърна сериозно Есмънд — си е наша грижа. Но иначе те изчезват напълно.

Фергюсън се изправи.

— Добре, господин Есмънд. В какво всъщност се състои вашият бизнес?

— Вече ви казах.

— Хайде, сега. Вие не приказвахте сериозно… Ако бих приел думите ви насериозно, щях да извикам полиция.

Господин Есмънд въздъхна и се изправи.

— Да разбирам тогава, че нямате нужда от нашите услуги. Вие сте напълно доволен от приятелите си, роднините, съпругата…

— Съпругата ли? Какво знаете вие за съпругата ми?

— Нищо, господин Фергюсън.

— Говорили ли сте със съседите? Тези караници не означават нищо, абсолютно нищо.