«Демоните»

Докато се разхождаше по Второ авеню, Артър Гамът реши че пролетният ден е доста хубав. Не прекалено студен, а хладен и даващ сили. Чудесен ден, за да продаваш застраховки, каза си. Слезе от бордюра на Девета улица.

И изчезна.

— Видя ли това? — попита помощникът на касапина касапина. Стояха пред месарницата си и лениво наблюдаваха минувачите.

— Какво да съм видял? — попита касапинът, който беше червендалест, пълен човек.

— Онзи тип с шлифера. Изчезна.

— Изчезна — съгласи се касапинът. — Сви надолу по Девета. Какво от това?

Помощникът на касапина не беше видял Артър да свива надолу или нагоре по Девета, нито пък да пресича Второ авеню. Беше видял как изчезва. Само че трябваше ли да настоява, че е видял тъкмо това? Кажи на шефа си, че греши и чакай да видиш какво ще стане после. Освен това онзи тип с палтото сигурно наистина беше свил по Девета улица, иначе къде би се дянал?

Но Артър Гамът вече не беше в Ню Йорк. Беше напълно изчезнал.

Някъде другаде, не непременно на Земята, съществото, което наричаше себе си Нелзевул, гледаше една пентаграма. Вътре в нея имаше нещо, което не влизаше в сметките му. Гледаше го гневно, защото знаеше, че има сериозна причина да се ядосва. Години наред бе издирвал магически формули, бе експериментирал с билки и есенции, бе чел най-добрите книги по магии и вещерство. Беше вложил всичко в това гигантско усилие, а какъв беше резултатът? Не се появи демонът, който трябваше да се появи!

Разбира се, много неща можеше да не са наред. Ръката от труп например — не беше изключено и да е на самоубиец, защото и най-добрите търговци не заслужаваха доверие. Или пък линията на пентаграма да не е идеално права — много съществен момент. Или пък думите на заклинанието да не са в правилния ред — дори и една погрешно произнесена сричка би объркала всичко.

Така или иначе злото беше сторено. Нелзевул облегна едното си покрито с червени люспи рамо на огромната бутилка отзад и почеса другото с единия от подобните на кинжали нокти. Както обикновено, когато беше объркан, покритата му с шипове опашка затрепери неуверено.

Все пак беше някакъв демон.