«Най-необходимото»

Ричард Грегър седеше зад бюрото си в прашната канцелария на „ААА — Първокласна служба за междупланетно почистване“ и гледаше с ужас списъка. Той включваше 2305 отделни артикула. Грегър се опитваше да си спомни какво ли може да бе забравил.

Антирадиационният мехлем? Вакуумните горелки? Комплектът за почистване на водата? Да, те всички бяха тук.

Той се прозя и погледна часовника си. Арнолд, партньорът му, би трябвало вече да се е върнал. Бе отишъл да поръча всичките 2305 артикула и да наблюдава натоварването им на космическия кораб. След няколко часа „ААА — Първокласна“ трябваше да тръгне за изпълнението на новата си задача.

Но дали бе записал всичко необходимо? Един космически кораб сам по себе си е отделна планета, самостоятелен и самозадоволяващ се. Ако ти се свърши боба на Дементия II, там няма откъде да си купиш още. Няма Брегова охрана, която да побърза да ти смени изгорената облицовка на главния двигател. Трябва да си имаш резервна облицовка на борда, за да подмениш изгорялата, а справочниците ще ти кажат как да го направиш. Космосът е твърде обширен, за да могат да се провеждат много спасителни операции.

Екстрактор за кислород? Цигари? Беше като да поставиш двигатели на някой супермаркет, помисли си Грегър.

Той бутна списъка настрана, намери колода протрити карти и започна да подрежда един безнадежден пасианс, измислен от самия него.

Само след миг Арнолд пристъпи наперено в канцеларията.

Грегър изгледа партньора си със съмнение. Когато дребният химик се върнеше с тази странна горделива походка и с щастливо грейнало лице, това обикновено означаваше неприятност за „ААА — Първокласна“.

— Взе ли нещата? — попита Грегър.

— Направих даже нещо повече — отвърна гордо Арнолд.

— Трябва да излитаме…

— И ще излетим — каза Арнолд. Той се настани върху края на бюрото. — Току-що спестих значителна сума пари.

— О, не — въздъхна Грегър. — Какво си направил?

— Прецени — заговори с апломб Арнолд. — Само прецени огромните разходи за екипировката на една обикновена експедиция. Ние товарим 2305 артикула само заради вероятността, че някой от тях може да ни потрябва. Харчим си парите, жизненото ни пространство става претъпкано, а това нещо така си и остава неизползвано.

— С изключение на един или два пъти — отвърна Грегър. — Когато ни спасява живота.