— Вземете се в ръце, Хол. Няма ви цяла седмица. Алина ще откачи от притеснения. Иска да се обърне към полицията.
— Алина ли?
— Вашата съпруга.
Хол разбра какво става — просто Кризисно Съвпадение на Личности. Като правило извънземните туристи не се сблъскват с това явление. Съвпадението можеше да донесе на Хол потресаващи впечатления! Стига да се запазят в паметта…
— Добре — рече Хол. — Благодаря за информацията. Съжалявам, че съм причинил толкова вълнения на моята съпруга, на моята прекрасна Полина…
— Алина — поправи го Вентура.
— Да де. Предайте й, че ще се върна, веднага щом изпълня задачата.
— Каква задача?
— Моята задача е да изясня каква е моята задача.
Хол се усмихна и се опита да си тръгне, но Артър Вентура притежаваше уникалната способност да се рои и обгради Папазиан от всички страни, като вдигаше аларма и се опитваше да приложи силови похвати. Папазиан си помисли за лазерното си оръжие и замисли да убие всички Вентури, но после реши, че това не би било в духа на събитията…
Униформени лица въдвориха Папазиан в дом, където той се строполи в обятията на ридаеща жена. Тя веднага започна да му съобщава сведения от личен характер. Хол стигна до извода, че жената се казва Алина. Тя беше убедена, че е негова жена. И би могла да му предостави съответните документирани доказателства.
В началото дори беше забавно да имаш жена, деца, работа, сметка в банката, автомобил, няколко ката бельо и всичко останало, което имат земяните. Хол се радваше на новите си вещи. Почти всеки ден Алина го питаше:
— Скъпи, още ли не си спомняш нищо?
А той отвръщаше:
— Нищо. Но съм сигурен, че всичко ще се оправи.
Алина плачеше. Хол свикна и с това.
Съседите бяха много грижовни, приятелите — много добри. Всички се стараеха да скрият от него, че е превъртял — чудак, идиот или психар.
Хол Папазиан изучи всичко, което някога е вършел Хол Папазиан, и вършеше същото. Простите вещи наоколо намираше за доста занимателни. Какво повече би могъл да иска един алдебаранец? Та той живееше истински земен живот и земяните го приемаха за свой!
Е, разбира се, понякога правеше грешки. Не можеше да се ориентира с времето, но постепенно се научи да не коси ливадата в полунощ, да не слага децата в леглото в пет сутринта и да не ходи на работа в девет вечерта. Той не виждаше никакви причини за такива ограничения, но те правеха живота му по-интерсен.
Комментарии к книге «Разходка», Роберт Шекли
Всего 0 комментариев