«Разходка»

1045


2 страница из 6
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

За съжаление, в невежеството имаше известно неудобство. Някаква жена им обясни как се стига до Порт Вашингтон. Да научаваш нови неща е доста интересно, но Папазиан смяташе, че незнанието е по-увлекателно.

На една сграда висеше надпис: „Дава се под наем“.

Папазиан влезе и я нае. Вярваше, че е постъпил правилно, но дълбоко в душата си се надяваше да е грешка, защото така би било по-забавно.

Влезе млада жена.

— Добър ден. Аз съм госпожица Марш. Изпраща ме агенция. Да ви трябва секретарка?

— Разбира се. Името ви?

— Лилиан.

— Подходящо. Можете да пристъпвате към работа.

— Но тук няма нищо, дори машина.

— Купете всичко необходимо. Ето ви пари.

— А какви ще са изискванията към мен?

— Вие мен ли питате? — с мек укор отвърна Папазиан. — Нямам понятие с какво ще се занимавам дори аз самият.

— А какви са намеренията ви, господин Папазиан?

— Ето точно това искам да си изясня.

— О… Добре. Ще ви потрябват столове, бюро, машина и всичко останало.

— Прекрасно, Лилиан! Да са ви казвали, че сте много хубава?

— Не…

— Е, значи аз греша. Щом вие не го знаете, откъде бих могъл да го знам аз?!

* * *

Папазиан се събуди в хотел „Централен“ под името Хол. Махна горната си кожа и я мушна под леглото, за да не се измие.

Лилиан беше вече в кантората и подреждаше новите мебели.

— Имате посетител, господин Папазиан — каза секретарката.

— Отсега нататък за вас съм Хол. Нека влезе.

Посетителят се оказа някакъв дребосък на име Джаспърс.

— С какво мога да ви бъда полезен, господин Джаспърс?

— Изобщо нямам представа с какво — смути се посетителят. — Дойдох при вас, тласкан от някакъв вътрешен порив.

Хол бе напълно забравил къде би могла да бъде неговата Машина за Необяснимите Пориви.

— И къде усетихте този порив? — попита.

— На североизток от тук, на ъгъла на Пето авеню и Осемнайста улица.

— Около пощенската кутия ли? Така и си знаех. Много ми помогнахте, господин Джаспърс. С какво мога да ви помогна?

— Нали ви казах — не знам. Това беше един необясним…

— Така. Но все пак нещо искате, нали?

— Повече време — печално отвърна Джаспърс. — Нима всички не искат същото?

— Не — твърдо отсече Хол. — Но може би ще ви помогна. Колко време ви трябва?

— Около стотина години — помоли Джаспърс.

— Елате утре. Ще видя какво мога да направя за вас.

Комментарии к книге «Разходка», Роберт Шекли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства