«Ритуал»

Акинобоб изтича до колибата на Стария Певец и започна да танцува танца на важното съобщение, като удряше с опашка по земята, за да издаде нужните звуци. Стария Певец веднага се появи на вратата със скръстени на гърдите ръце и преметната през рамо опашка в поза за слушане.

— Дойде кораб на боговете — каза Акинобоб и изтанцува съответната обяснителна стъпка.

— Така ли? — попита Стария Певец като присви одобрително очи при вида на танца му. Беше в добра форма. Без следа от отпуснатите, опростени движения от ереста на Алхона.

— От божествен, истински метал! — възкликна Акинобоб.

— Хвала на боговете! — отвърна Акинобоб официално, като прикриваше възбудата си. Най-после! Боговете се бяха завърнали! — Събери селото.

Акинобоб излезе на селския площад и затанцува танца за събиране. Стария Певец изгори щипка свещен аромат, натри опашката си с пясък и така пречистен излезе, за да поведе танците за посрещането.

Корабът на боговете — огромен цилиндър от очукан метал — лежеше на едно равно място. Селяните се събраха на почтително разстояние от него и се подредиха във фигурата за приветстване на всички богове.

Корабът на боговете се отвори и отвътре излязоха двама от тях.

Стария Певец веднага разпозна външния им вид. В „Огромната книга на боговете“, създадена преди близо пет хиляди години, се описваха всички видове божества. Сред тях имаше големи и малки, крилати и безкрили, богове с копита, с една ръка, с две ръце, с три ръце, с пипала, с люспи и всякакви други форми, които божествеността можеше да си придаде.

Всеки от видовете трябваше да се посрещне със специфична Церемония за посрещане, защото така бе писано в „Огромната книга“.

Стария Певец веднага видя, че тези са двуръки, двукраки и безопашати богове, така че веднага накара селяните да оформят нужната фигура.

Глат, известен и като Младия Певец, изтича до него.

— Кой ще използваш? — попита той и се прокашля любезно.

Стария Певец се вторачи в него.

— „Танцът на освобождаването на пистата“ — отговори той, като произнесе тези древни, безсмислени думи с цялото възможно страхопочитание.

— Така ли? — Глат потри предизвикателно рамо с опашка в знак на неодобрение. — Алхона предписва Блюдата да са преди всичко останало.

Стария Певец направи отрицателен жест и се отдалечи. Докато той беше начело, нямаше да има компромиси с ереста на Алхона, написана само някакви си три хиляди години преди това.