Снощи сънувах много странен сън. Сънувах, че един глас ми каза:
— Извинете, че прекъснах предишния ви сън, но имам сериозен проблем и само вие можете да ми помогнете.
Сънувах, че отговарям:
— Не е нужно да се извинявате, сънят и без това не беше хубав и ако мога да ви помогна…
— Само вие можете да помогнете — каза гласът. — Иначе аз и целият ми народ сме загубени.
— Боже — произнесох аз.
Казваше се Фрока и беше от много древна раса. От незапомнени времена те живееха в широка долина, заобиколена от гигантски планини. Бяха миролюбив народ и с течение на времето сред тях се бяха родили няколко гениални художници. Законите им бяха образцови и те възпитаваха децата си с любов и без да ги ограничават. Въпреки че единични личности бяха склонни към пиянство и дори бяха чували за случайни убийства, те се смятаха за добри и достойни разумни същества, които…
Аз го прекъснах.
— Вижте, не можете ли да минете направо към проблема?
Фрока се извини за многословието, но обясни, че в неговия свят стандартната форма за молба включвала дълго изявление по отношение на моралното право на молителя.
— Добре — казах му аз. — Нека се насочим към проблема.
Фрока пое дълбоко дъх и започна. Той ми каза, че преди около сто години (според тяхното летоброене) от небесата се спуснала една огромна червено-жълта колона и се приземила близо до статуята на незнайния бог пред кметството на третия им по големина град.
Колоната била с неправилна цилиндрична форма и около две мили в диаметър. Тя се издигала нагоре, не можела да бъде измерена с познатите уреди и съществувала в противоречие с всички природни закони. Те направили опити и установили, че колоната не реагира на студ, топлина, бактерии, бомбардиране с протони и всъщност всичко друго, което биха могли да измислят. Тя стояла там неподвижна и невероятна, точно пет месеца, деветнадесет часа и шест минути.
После, без каквато и да било причина, колоната започнала да се движи в север-североизточна посока. Средната й скорост била 78,881 мили в час (според тяхното измерение за скорост). Тя оставила следа дълга 183,223 мили и широка 2,011 мили, след което изчезнала.
Симпозиумът на авторитетни учени не успял да стигне до никакви заключения по отношение на това събитие. Накрая заявили, че то е необяснимо, уникално явление и по всяка вероятност няма да се повтори.
Комментарии к книге «Почесване», Димитрова
Всего 0 комментариев