«Пролет иде!»

Председателят на селсъвета в Черказки, млад и енергичен човек, изпълнен с инициативи, седеше в общината и от време на време се обръщаше към прислужника:

— Гоца!

— Сега, другарю председател!

Гоца Герасков, прислужник в общината, излизаше навън и след малко се връщаше, за да доложи:

— Шестнадесет, другарю председател!

Двамата седяха, изпушваха по една цигара и председателят почваше да се върти на стола.

— Не вярвам да са шестнадесет — казваше той. — Я виж слънцето къде отиде!

— Както кажете, другарю председател! — казваше Гоца Герасков и излизаше отново навън, за да провери. След малко се връщаше обратно и долагаше: — Седемнадесет, другарю председател!

— Знам аз! — казваше председателят и започваше да се разхожда из стаята. — Не може да стои той на шестнадесет, щом като слънцето пече толкова силно. Съмнително е дали ще остане и на седемнадесет.

— Съмнително е, другарю председател — казваше Гоц Герасков.

За голяма чест на село Черказки бе закупен един общински термометър. Поставиха го на фасадата на общинския дом, под високоговорителя. Живакът бе цветен, то се знае, за да се вижда отдалече. Председателят и Гоца Герасков разговаряха тъкмо за този термометър.

После те пак сядаха да изпушат по една цигара и Гоца Герасков си спомняше гласно, че когато бил в казармата, там си мерил температурата с термометър, ама съвсем малък, няма и една педя, пък живакът му едва се забелязва. Трябва чак на светлото да отидеш, до прозореца, та там, ако видиш нещо да се лъска в тръбичката. Не е като този, общинския, голям един метър и цветен, та даже пенсионерите старци, като идваха вчера за пенсиите си, го гледаха съвсем спокойно без очила. Те дори вестника четат с очила, а термометъра гледаха съвсем спокойно, докато Гоца Герасков им обясни кое е Целзий.

— Термометърът не е вестник — каза председателят.

— Не е, другарю председател — съгласи се прислужникът.

Той не се съгласяваше просто така, а говореше от убеденост.

— Макар че и вестникът си има своите градуси — каза председателят.

— Има си, другарю председател.

— Само че трябва ум за температурата на вестника.

— Трябва, другарю председател. Да е грамотен човек.