«3еленото дърво»

Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?… Баща ми казваше, че няма защо да се съжалява, а ще трябва да се отиде в планините да се донесе оттам едно зелено дърво, да се посади и с това щяла да свърши цялата работа. „Също като фазаните ли?“ — питахме ние. „Също като фазаните“ — казваше баща ми.

По онова време в нашите гори разселиха фазани и понеже тази птица била царска, то и нашите гори щели да станат царски според думите на лесничея. Селяните веднага избиха фазаните и цяло лято носиха върху шапките си фазанови пера за своя голяма чест. Те питаха лесничея: „А лъвове няма ли да разселвате?“ „Защо лъвове!“ — не разбираше лесничеят. „Че да изядат и нас, и вас“ — казваха селяните. Един учен селянин обясни тогава, че дори и да разселят лъвове в нашите гори, то те няма да могат да живеят, защото през зимата лъвът би трябвало да си изкопае дупка и да се прибере в нея на топло, а лъвът не умее да копае дупки. Така ние разбрахме, че никога в нашите гори няма да реват лъвове или да се разхождат кротко като крави, излезли на паша по поляните.

Същото си го мислехме и за зеленото дърво, макар че баща ми твърдеше, че по-просто от това нямало. Вероятно и вие сте забелязали, че това, което за децата е сложно, за възрастните е винаги просто; както и обратното. Но нека не се отклоняваме, а да продължим нататък.

На нас ни правеше извънредно силно впечатление как едно дърво може да си е винаги зелено. През есента листата на дърветата окапваха и нашите гори потъваха до колене в шума. Нощем и тайно в шумата никнеха гъби. Нощем и тайно в шумата се окопаваха костенурки; те имаха огромни къщи, но пак се бояха от зимата. Червеникавата козина на вълка посивя — една сутрин ние едва можахме да го различим на хълма сред блуждаещите изпарения на горите. Дърветата потъмняха, ветровете се лутаха между тях, нещо шушнеха, но никой не им обръщаше внимание, защото чакаха зимата.

Зимата вече клечеше върху покрива на планините. Ние си мислехме, че тя сигурно си вика сега: „Да сляза ли — да не сляза ли?… Май че ще трябва да сляза.“ Щом дойде зимата, нашата е лесна — сядай на шейната и се спускай!