«Балада за пропуските»

Изтъкнат деятел от здравния сектор, на Градските бани той беше директор. Когато на този пост бе назначен, реформи започна от първия ден. Решил бе да сложи той в службите ред, затуй подреди си широк кабинет, натъпка го с тежки, мешинни кресла — паркета с персийски килими постла, кристален, голям полилей окачи, врата открехнеш ли, да проличи, че вече напред сме, че всеки нов час все по-висок става стандартът у нас. Делата да тръгнат с по-класов подход, постави той „Пропуск“ пред самия вход. И всичко вървеше напълно добре! Потърсиш ли шефа, отвън ще те спре пред будката важен, наперен старик, ще иска паспорта ти в същия миг. Приемаше с пропуск директорът нов! С какво вдъхновение, с колко любов накрая поемаше пропуска сам и важно нанасяше подпис голям. Но кратко туй пропускно щастие бе! Един ден (туй гръм бе от ясно небе…) директорът снет бе от поста висок, напълно внезапно, без всякакъв срок. В кварталната баня, до тъмно кьоше, навряха директора в ниско гише. Там цял ден билети продаваше той и цял ден прииждаха хора безброй, крещяха нахално в ушите му чак: „На мен — втора класа!“, „Бельо и телляк!“ И бившият шеф с огорчено сърце пред тях машинално сновеше ръце. Със всичко, със всичко се той помири, със свойта заплатица дребна дори, едно го изпълваше само с тъга — без пропуск дохождат при него сега! А как би потръгнало всичко във ред: изкарал си пропуск — и после билет! Подава ти сръчно билетчето той и слага на „пропуск“-а подписа свой… Че иначе могат шпионин и враг да искат билет за бельо и телляк. Не! Служба без пропуск съвсем не върви!… И как туй отгоре не виждат, уви! Тъй ставаше той озлобен, мълчалив и целият свят му изглеждаше крив. Откакто туй стана, не мина година, директорът бивш залиня и почина… 1954

Информация за текста

© 1954 Радой Ралин

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Пламен Барух

Публикация:

Радой Ралин. Избрани творби в два тома. Том първи

„Български писател“, С. 1984

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-02 07:00:00