«Бленуван рай, заслужен ад или нещо съвсем друго»

Книги има всякакви. Едни бързо забравяме, след като затворим последната им страница. Други помним месец-два, та дори и година, но те също са осъдени на неминуемо забвение. А има и книги, които запомняме завинаги и многократно препрочитаме. Книги-пътеводители на нашите мисли и чувства, които ни учат ма съпричастност, доброта и човечност, или като фарове осветляват най-съкровените ни фантазии, събуждат най-свидните ни мечти за красота и хармония на човешките отношения. Разбира се, това са чисто индивидуални пристрастия и всеки сам избира през целия си съзнателен живот онези десетина автори и няколко десетки книги и персонажи, които поставя на най-високата лавица на своята библиотека. И колкото повече напредват годините ни, толкова тези открития стават все по-редки…

Такова закъсняло за мен откритие е Филип Хосе Фармър. Той е роден в Индиана през 1918 г., тоест две години по-рано от Айзък Азимов, и би могъл да има ако не неговата литературна плодовитост, то поне подобаваща известност; би могъл да бъде един от плеядата прекрасни писатели от „златния век“ на фантастиката в САЩ. При Фармър обаче всичко започва по-късно. Завършва образованието си едва на 32 години — бакалавър по английска филология. Отрано се увлича по фантастичния жанр, но първите си белетристични опити публикува на 34-годишна възраст. За щастие веднага прави впечатление и през 1953 г. получава наградата „Хюго“ за най-обещаващ нов автор. Опитва се да преживява с хонорари и да пише, обаче не задълго. Едва през 1969 г. става професионален литератор. И нещо забележително — до 1990 г. създава 65 книги, много от които му носят както заслужена слава, така и достатъчно пари, за да се занимава само с писане.

И тъй, този значителен писател ми беше неизвестен до деня, когато ми предложиха да редактирам първата преведена на български негова книга „В телата си разпръснати върнете се“. На уважаемия читател надали му е известно, че редакторът прочита няколко пъти ръкописа, понякога в разстояние само на една-две седмици. Ако творбата не е достатъчно добра литература, то си е направо ходене по мъките. С хубавата книга, засягаща житейски и философски проблеми, които дълбоко ви вълнуват, е тъкмо обратното. При всяка следваща среща вие ще откривате нови и нови прозрения, нови ярки мисли на автора, които при първото задъхано прочитане просто не сте забелязали.