«Царски зет»

Живяла някога си една вдовица със своето дете — момченце. Тя всяка сутрин му давала по едно петаче да си купи нещо за ядене. Една сутрин, като отивало момченцето на училище, видяло няколко деца, че бият едно кученце. Домиляло му за него, дало на децата петачето и купило кученцето.

Като го занесло у дома си, майка му се разсърдила и почнала да го гълчи:

— Нямаме хляб за себе си — рекла, — а ти си довел и куче! Или да го махнеш, или ще те изпъдя!

Момчето скрило кученцето на едно място и се прибрало вкъщи. На другия ден, като се връщало от училище, гледа: няколко деца бият едно котенце. На момчето станало жално, та го купило за едно петаче и го занесло у дома си. Майка му, като го видяла, развикала се:

— Бре, синко, защо си толкова глупав? Защо си даваш парите за нищо? Не видиш ли, че няма хляб за нас, а камо ли за котката? Махни я оттука!

Момчето скрило котето при кученцето и ги хранело скритом от майка си. На третия ден майка му дала пак петаче и то отишло на училище. На връщане съгледало, че две-три деца бият едно жабче. На момчето домиляло, та го купило и го занесло у тях. Майка му вдигнала една сопа да го бие и го изпъдила. Момчето взело котето, кученцето и жабчето и тръгнало, дето му видят очите.

Вървяло, вървяло, спряло се на едно място, изпросило хляб от една къща, нахранило животните и пак тръгнало. По едно време жабчето рекло:

— Момченце, заведи ме при мама в еди-кое си блато. Тя ще ти даде много пари, но ти не вземай парите, ами искай да ти даде една кутийка, която крие под езика си.

Момчето отишло при блатото. Било пладне, нямало ни една жаба над водата. Седнало под една върба да чака. По едно време жабите се развикали: „Вракака! Врякякя!“ Една жаба познала детенцето си и заврякала силно. Момчето пуснало жабчето. Жабата се скрила с него на дъното, после излязла пак и подала на детето пари.

— Не ща пари — казало момчето. — Дай ми оная кутийка, дето е под езика ти.

Жабата му дала кутийката и му рекла:

— Когато поискаш да я отвориш, близни я отгоре и тя ще се отвори. От нея ще излезе един арапин и ще ти даде каквото поискаш.

Момчето взело кутийката и си тръгнало. Като повървяло малко, спряло се на едно място и близнало кутийката. Току изскочил един едър арапин и го запитал:

— Що искаш, момче?

— Дай ми — рекло момчето — бял хляб и паница варени сливи!