Във времето на цар Ургай живеел един богат старец, който си имал три дъщери. Най-малката от тях — на име Кооку — била прочута като най-хубава, най-добра и най-умна мома в цялото царство.
Намислил веднъж старецът да закара добитък да го продава на царския пазар. Прощава се с дъщерите си и ги пита:
— Какво да ви донеса от пазара, деца?
— Мене огърлица — казва най-голямата.
— Мене шапчица, обшита с кожа — моли се втората.
— А мене нищо ми не трябва! — отсича хубавицата Кооку.
— Защо тъй, дъще? — пита я баща й.
— Само един подарък би ми бил по сърце — отговаря тя, — но е мъчно и опасно да ми го вземеш.
— Ти знаеш колко те обичам, мила дъще — казва старецът. — Нищо няма да пожаля за тебе, от нищо няма да се побоя.
— Наистина ли?
— Заклевам ти се!
— Щом е тъй — казва Кооку, — разпродай всичкия добитък, но за късоопашатия бик не искай пари — колкото и да ти дават, — а искай лявото око на царя.
— Какво приказваш ти, дъще?
— Както щеш. Ако не можеш да направиш това, нищо не искам. Спомня си старецът клетвата и си мисли:
„Не току-тъй е прочута със своята добрина и мъдрост моята Кооку. И това нещо не току-тъй е намислила.“ Махва ръка и казва:
— Да става, каквото ще, ще направя, както казваш ти! И тръгва на път.
Стига на пазара. Бързо разпродава всичкия добитък; не продава само късоопашатия бик.
— Продай и него, старче! — казват му хората.
— Да го продам, но можем ли се спазари?
— Колко искаш?
— Донесете ми за него лявото око на царя.
— Ти да не си полудял? Разбираш ли какво приказваш?
— Много добре разбирам. Щом ви се вижда скъпо, бикът ще си бъде мой.
Из целия пазар се разнесла мълвата.
Стигнала тя до ушите на царските хора. Един от тях казал на царя:
— Светли господарю, на пазара е дошъл един старец, продава хубав късоопашат бик, но не иска за него пари, а твоето, ляво око!
Заповядал царят да доведат стареца при него.
— Какво, старче? Да не си полудял? — пита го той. Пада старецът при нозете на царя, моли се:
— Не ме наказвай, изслушай ме. Аз казах това по заповед на дъщеря си — мъдрата хубавица Кооку. Отначало се уплаших от нейните думи, но като зная, че тя всякога умно е постъпвала — помислих, че и това не е намислила току-тъй, и изпълних желанието й.
„Па може и да не е току-тъй“ — помислил си царят и пуснал стареца с условие веднага да доведе дъщеря си при него. Явява се Кооку.
Комментарии к книге «Умна мома и цар (Монголска приказка)», Николай Райнов
Всего 0 комментариев